Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
Борко сви устни, но Меркулов видя, че едва се сдържа да не се засмее. Накрая не издържа, прихна в шепа точно както малката Лидочка, когато Меркулов я изобличеше в някоя щуротия, и каза:
— Да опитаме ли? Тъкмо преди да се обадите, завърших схемата на цифровото избиране и вместо гръцките букви, както ги нарекохме с вас, сложих цифри. Така че последният номер гласи: сто и деветдесет, сто деветдесет и едно, сто деветдесет и четири, сто и осемдесет, сто осемдесет и едно, сто осемдесет и пет. Какво ще кажете, Константин Дмитриевич?
— Да. Гончар. Тоест Гончаренко. Биляш обещал да му даде пропуск за Беса. Вероятно е последният. И в името му няма еднакви букви.
По някакъв невъобразим за Меркулов начин Борко с едно движение на пръста изкопира „гръцките букви“ от последния ред и под тях сложи руските:
є җ α θ ν γ
Г О Н Ч А Р
— Да речем. Тогава презимето във втория ред се чете така: — Борко написа:
„А----Н“
— Амелин?
— Да предположим. Но тогава как ще се прочете името в третия ред, ако двете последни букви са „ее“? Смятам, че може би са две съгласни, но не е задължително. Веднага обърнах внимание точно на този ред, защото един от контрагентите на Биляш по военните пратки в чужбина се казва Кингсепп.
— Да, наистина. Вижте, и „н“-то съвпада, и „г“-то!
— Точно така е. И тогава презимето в четвърти ред се прочита веднага като Чеснов.
— Гончаренко спомена прякор Чесновия. Някой Чесноков?
— Не познавам. Ще трябва да помисля. Вижте какво получихме в първи ред.
Меркулов следеше появата на сините букви върху светлия фон до номер 2730:
. Е О К . И С . О .
Ръцете на Борко замряха над клавиатурата, замръзнаха във въздуха.
— Не може да бъде! — възкликна с приглушен шепот. — Константин Дмитриевич! Какво става, по дяволите!
Буквите върху екрана не говореха нищо на Меркулов, но според реакцията на Борко явно името беше на голям функционер от КГБ.
— Андрей, може ли да се обадя на шефката? Или по-добре от автомат, а? Само да й кажа, че пропускът е за Гончаренко.
— Обадете се и кажете каквото искате, само че от онзи апарат, той не се подслушва.
Меркулов избра директния на Романова и се унесе в безкрайните сигнали. Най-накрая слушалката бе вдигната и той чу съвсем слабо гласа на Романова:
— Ало…
— Какво има, Шура?
— Ох, ти ли си? — Дочуха се подозрителни похлипвания. — Тя докара детето, тази глупава гъска, пиленцето ми. Ти представяш ли си?!
Меркулов усети, че гърлото му се стяга и предметите пред очите му се превръщат в голямо цветно петно. Вдиша възможно най-дълбоко, няколко секунди задържа въздуха в разширения си гръден кош, после шумно издиша и спокойно каза:
— Много добре. Много добре. Сега ме чуй. Онова нещо е на Ромка.
Чу как Романова шепнешком повтори: „Онова нещо е на Ромка.“ Помълча и високо му отговори:
— Много добре. Скоро ли си идваш? Тогава те чакам.
Меркулов затвори телефона и погледна през рамото на Борко: на екрана вместо непонятните знаци се бяха подредили имена и прякори: Феоктистов, А. Пухин, Кингсепп, Чеснов, И. Пухин, Бил, Саламандра… Хам, Транин, Козата… Болотин, Толбаев… Общо двадесет и четири.
Борко се обърна към Меркулов:
— Знаете ли защо на две от имената вместо номера има нули?
— Сигурно вече не са в групата на Биляш.
— Вече никъде не са. Полковник Игор Пухин, командир на един от полковете на Кантемировската дивизия, беше убит от неизвестни лица преди два месеца. Братовчед му Аркадий стана заместник по политическата част на същия полк две седмици след смъртта на полковника.
— Тогава Козата вероятно е Татяна Бардина… Поминалата година е убита от Биляш… Андрей, може ли да си препиша списъка?
— Няма смисъл. — Борко натисна някакъв клавиш и от принтера излезе красиво отпечатан списък, но без имената на Красниковски, Амелин, Чуркин, Зимарин. — Това не е група на Биляш, а е група на Феоктистов, генерал-лейтенант от службите за сигурност и началник на Шесто управление на контраразузнаването. Самият Биляш е бил в едно от поделенията на група и членовете й са имали пропуски — всеки шести номер след самия Феоктистов. Сигурно това е група на Пухин.
— Искате да кажете, че цялата група на Феоктистов наброява сто четиридесет и четирима души?
— Прекалено опростен аритметичен подход. Боя се да не излязат много повече. Безкрайно съм ви благодарен, Константин Дмитриевич, че ми помогнахте да намерим ключа за загадката. Неудобно ми е, че ви загубих толкова време. За съжаление аз самият не ви бях полезен. Всъщност всичко това не ви интересува… А, не, без майтап, наистина бих се радвал вие и вашите приятели да бъдете с нас. Ето този списък ни говори много. Вътре в армията, в КГБ и в милицията се шири заговор, това не е налудничава идея, а самата реалност. Полковник Игор Пухин малко преди да загине е водил доста неприятен разговор с генерал Феоктистов. Притежавам част от него, записан на касета. Тогава не обърнах голямо внимание, помислих, че е редовната междуведомствена дрязга… Както и да е, то е дълга история… Вие бързате. Когато сте по-свободен, обадете ми се, можем да се видим и в най-скоро време. Не отлагайте, Константин Дмитриевич. Да вървим, ще ви изпратя. Насам, ако обичате. Слизате по стълбите до сутерена и оттам се излиза в двора.