Смъртта е моят занаят
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Джак Макавой #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта е моят занаят». Краткое содержание книги:
Това разследване на репортера е на път да се превърне в неговия най-голям успех, но има една малка подробност: убиецът с псевдоним „Поета“ изглежда вече знае, че Джак е по петите му…
По-късно, докато лежахме отпуснати в прегръдките си, тя ми прошепна, че ще остане до сутринта.
30.
Звънът на телефона грубо прекъсна съня ми. Огледах странните очертания на стаята и погледът ми падна върху Рейчъл.
— По-добре ще е да се обадиш — каза тя. — Все пак това е твоята стая.
По нищо не личеше да има проблемите ми със събуждането. В действителност за момент изпитах чувството) че тя отдавна е будна и ме е наблюдавала, когато телефонът е иззвънял. Вдигнах слушалката едва на деветото или десетото иззвъняване. В същото време видях часовника върху нощното шкафче. Беше седем и петнайсет.
— Да?
— Дай ми Уолинг.
Гласът ми се стори познат, но не можех да се сетя от къде. После ми хрумна, че не бива да признавам, че Рей е в стаята ми.
— Сбъркали сте стаята. Тя е в…
— Слушай, репортерче, я не ме прави на глупак! Трябва да говоря с Рейчъл.
Покрих слушалката с ръка и се обърнах към Рейчъл.
— Торсън е. Казва, че знае, че си тук.
— Ще се обадя — ядосано измърмори тя и издърпа слушалката от ръката ми.
— Какво искаш?
Той, изглежда, й съобщи нещо.
— Откъде е дошло?
След известно време сърдито запита:
— Защо се обаждаш на мен? — Давай, кажи му, ако това искаш. Ако искаш и той да го научи. Това говори за теб не по-малко, отколкото за мен. Сигурна съм, че той няма да има нищо против да узнае, че си просто един воайор.
Подаде ми слушалката и аз затворих. Тя закри лицето си с възглавницата и простена. Издърпах я от главата й.
— Какво има?
— Имам лоши новини за теб, Джак.
— Какво?
— В тазсутрешното издание на „Лос Анжелес Таймс“ има публикувана статия за Поета. Съжалявам. Трябва да те откарам в оперативната служба за среща с Боб.
За момент замълчах объркан.
— Как са успели…
— Не знаем. За това и ще стане дума.
— Колко знаят, каза ли ти го?
— Не. Но очевидно достатъчно.
— Знаех си, че трябваше да я напиша още вчера. Проклятие! Още в мига, в който стана ясно, че тоя момък знае за вас, трябваше да се захвана за работа.
— Ти сключи споразумение с нас и го спази. Беше длъжен, Джак. Виж, нека да изчакаме, докато стигнем до офиса, и тогава вече ще разговаряме на тази тема.
— Трябва да се обадя на редактора си.
— Можеш да го направиш и по-късно. Боб явно вече е и ни чака. Предполагам, че сън не го хваща.
Телефонът иззвъня пак. Тя рязко вдигна слушалката.
— Кой се обажда? — тросна се тя. После добави, вече с по-нормален тон: — Изчакайте.
Ухили се и ми подаде слушалката. После ме целуда лекичко по бузата, прошепна ми, че отива в стаята си да се приготви, и започна да се облича. Притиснах слушалката до ухото си.
— Ало?
— Тук е Грег Глен. Коя е тази?
— А, един агент от ФБР. Имахме съвещание. Предполагам, че сигурно вече си чел „Лос Анжелес Таймс“.
— Дяволски си прав.
Онова чувство, че гърдите ми са стегнати в невидимо менгеме, се усили. Глен продължи:
— Поместили са статия за убиеца. Нашия убиец, Джак. Ти ми каза, че имаме изключителните права върху този случай и че сме защитени.
— Бяхме.
Това беше единственото, което успях да изрека. Рей-чъл вече приключваше с обличането и ме гледаше със съчувствие.
— Вече не сме. Връщаш се още тази сутрин и пишеш нашата за утрешния брой. Каквото си събрал. И имай предвид, че трябва да си посъбрал повече от тях. Можехме да публикуваме онова, което тогава имахме, Джак, но ти ме убеди да не го правим. А сега ще гоним собствения си материал, дявол да го вземе.
— Достатъчно! — изръмжах аз колкото да му секна вдъхновението.
— И се надявам да не се окаже, че си удължил престоя си във Финикс заради някое гадже.
— Да ти го начукам, Грег, Имаш ли пред себе си статията или не?
— Разбира се, че я имам. Страхотна статия! Гръм и мълнии! Само дето не е в този вестник, в който трябваше да бъде.
— Прочети ми я. Не, почакай. Трябва да тръгваме, защото имаме съвещание именно по този повод. Накарай някого в библиотеката да…
— Глух ли си, Джак? Няма да ходиш на никакви съвещания. Искам те веднага по най-бързия начин на първия самолет и пускаме статията още в утрешния брой.
Нидях Рейчъл да ми отправя въздушна целувка и да изчезва зад вратата.
— Разбирам. Имаш статията за утрешния брой. Само че аз мога да я напиша тук и да ти я изпратя.