Смъртта е моят занаят
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Джак Макавой #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта е моят занаят». Краткое содержание книги:
Това разследване на репортера е на път да се превърне в неговия най-голям успех, но има една малка подробност: убиецът с псевдоним „Поета“ изглежда вече знае, че Джак е по петите му…
— Какво ще правим? — поинтересувах се аз.
— Само ще се поогледаме — отвърна Рейчъл. — После да зададем въпроси. Вършим ли си спокойно работата, те ще разберат, че нямаме намерение да ги изгоним От тук. Това може да помогне.
Очите й неспирно оглеждаха паркинга и всеки фургон, докрай който минавахме. Осъзнах, че за пръв път я виждах да работи в оперативна обстановка, Това не беше като да седиш около масата и да се опитваш да тълкуваш фактите. Сега беше време на усилена работа. Гледах я така напрегнато, както рядко бях гледал някого през живота си.
— Той е наблюдавал Орсулак — произнесе Рейчъл, повече на себе си, отколкото на Томпсън или на мен. — Ищом е разбрал къде живее, е започнал да планира нещата си. Как да се вмъкне и как да се измъкне. Трябвало е да си подготви маршрут за оттегляне и кола за бягството, а никак не е вървяло да паркира някъде по улицата на Орсулак.
Вървяхме по главната улица, много тясна, към входа на паркинга, който извеждаше на една градска улица.
— Така че е паркирал някъде тук и останалото разстояние го е изминал пеш.
Първият фургон до входа имаше на вратата табелка „ОФИС“. Една по-голяма табела, закачена за метална рамка върху покрива на фургона твърдеше, че това е ПАРК ЗА МОБИЛНИ ФУРГОНИ „СЛЪНЧЕВИ АКРИ“.
— Слънчеви акри ли? — запита Томас. — Мен ми прилича повече на Слънчев половин акър9.
— Нито пък прилича много на парк — добавих аз.
Рейчъл вървеше, без да ни слуша. Мина покрай стълбичката на вратата за пропуска и излезе на градската Улица. Беше от четири ленти; намирахме се в промишлената част на града. Точно срещу паркинга от другата страна на улицата се намираше огромен склад, а от двете му страни се виждаха по-малки складови постройки. Следях как Рейчъл оглежда околността и сградите. Очите й се задържаха върху единствената улична лампа, която се Намираше през една пресечка. Знаех какво си мисли. Че нощем тук е много тъмно.
Тя тръгна покрай бордюра, а очите й напрегнато се взираха в асфалта, търсейки нещо, каквото и да е, мояже би угарка от цигара или нещо друго. Томпсън остана до мен, ровейки пръстта с пета. Не можех да откъсна очи от Рейчъл. Видях я как спря и се загледа надолу, прехапвайки устната си. Приближих я.
Блеснала като шепа диаманти под яркото слънце, купчинка парченца натрошено автомобилно стъкло бе събрана до бордюра. Тя я разрови с върха на обувката си.
Управителят на паркинга за фургони вече бе обърнал поне три чаши за деня, когато отворихме вратата и пристъпихме прага на претъпканото помещение с гръмкото название отпред. Беше съвсем ясно, че фургонът му служеше също така и за дом. Седеше си в зеления, тапициран с кадифе стол с удължена секция за стъпалата. Отстрани беше здравата издраскан от котешки нокти, но иначе беше най-запазената мебел, с която разполагаше. Ако не се броеше телевизорът. Имаше чисто нов „Панасоник“ с вграден видеомагнитофон. Гледаше шоу за домашни покупки; измина доста време, докато благоволи да прехвърли интереса си от екрана върху нас. Устройството, което се предлагаше в момента, режеше и кълцаше зеленчуци без никакви или почти никакви усилия от страна на домакинята.
— Вие ли сте управителят? — запита Рейчъл.
— Това би трябвало да е очевидно, нали така, офицер?
Будно момче, помислих си аз. Беше на около шейсет, със зелени джинси и бяла тениска без ръкави с прогорени дупки на гърдите, през които надничаха сиви косми. Беше започнал да оплешивява и имаше зачервено лице на пияница. Беше бял, единствения бял човек, който виждахме до този момент в паркинга.
— Аз съм агент — каза тя, показвайки му вътрешността на портфейла си със значката.
— ФБР? Нима големите Джи се вълнуват от един толкова дребен обир на кола? Виждате ли колко съм начетен? Знам, че вие самите се наричате „Джи“. Това ми харесва.
Рейчъл ни стрелна с поглед и после се върна на Усетих първите тръпки на възбудата.
— — Откъде знаете, че става дума за обира на кола? — запита го тя.
— Видях ви там как оглеждахте. Не съм сляп. Гледахте стъклата. Събрах ги на купчина. Уличните чистачни машини я се мярнат веднъж, на месец, я не. По-редовни са през лятото, когато има повече прах.
— Не. Искам да кажа, как въобще разбрахте, че е има обир на кола.
— Защото спя в задното помещение. Чух ги да се вмъкват през прозореца. Видях ги да шетат из вътрешността на колата.
— Кога беше това?
— Чакайте да си спомня, трябва да о било миналия четвъртък. Чудех се кога ли собственикът ще го съобщи в полицията. Но дори и не съм сънувал, че ФБР ще се загрижи за тая работа. Ами вие двамата, и вие ли сте от големите Джи?
9
мярка за повърхнина, която е равна на 4047 кв.м.