Смъртта е моят занаят
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Джак Макавой #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта е моят занаят». Краткое содержание книги:
Това разследване на репортера е на път да се превърне в неговия най-голям успех, но има една малка подробност: убиецът с псевдоним „Поета“ изглежда вече знае, че Джак е по петите му…
Телефонът иззвъня и той се втренчи в него. За пръв път някой я търсеше. Телефонният секретар се включи след третото позвъняване и записаното й съобщение тръгна. Гладън го бе написал върху лист хартия и я бе накарал да го прочете три пъти, преди да го запише на четвъртия. Тъпа гъска, помисли си той, докато слушаше записа. Изобщо не я биваше за актриса: най-малкото облечена.
— Здравейте, тук е Дарлийн, аз… аз не мога да ви се обадя в момента. Налага ми се спешно да пътувам извън града. Ще проверявам за съобщения… а, съобщения и ще ви се обадя по най-бързия начин.
Звучеше нервно и Гладън се тревожеше, че поради повторението на тази дума някой от обаждащите се може да сети, че тя чете, Заслуша се в разгневения мъжки глас, който каза:
— Дарлийн, по дяволите! Веднага ми се обади, щом чуеш съобщението. Трябваше да ме предупредиш, защото може и да не завариш работата си, като се върнеш, разбра ли?
Гладън реши, че минава. Изправи се и изтри съобщението. Сигурно беше шефът й. Но Дарлийн нямаше да му се обади.
Както стоеше на прага на кухнята, усети миризмата. Взе кибрита си и влезе в спалнята. Известно време оглежда тялото. Лицето беше станало бледозелено, но по-тъмно, след последното му влизане в стаята. Кръвта се оттичаше от устата и носа, тялото се пречистваше от флуидите на декомпозиция. Беше чел за тия процеси в една от книгите, които си бе извоювал от затворническото ръководство в Райфорд. „Съдебномедицинска патология“ Прииска му се фотокамерата му да беше при него, за да може да документира настъпилите промени в Дарлийн.
Запали още четири пръчици жасмин, като ги постави в пепелниците по четирите ъгъла на леглото.
Когато излезе от стаята и затвори вратата, покри прага с мокра хавлия с надеждата да спре напредването на миризмата в останалата част на апартамента. Имаше да прекара още два дни в жилището.
32.
Убедих Грег Глен да остана да пиша в Финикс. Останах до обяд в стаята си, ка се обаждах на разни хора, събирай коментари от участници в историята, от Уекслър в Де вър до Бледсоу в Балтимор. Писах в продължение на г часа; прекъсвах само заради обажданията на Глен, кок изнервено ме тормозеше с въпросите си как върви работата. Един час преди пет, крайният срок в Денвър, изпратих и двете статии.
Когато изпратих материалите, нервите ми вече бяха обтегнати до скъсване, а главата ме цепеше така, че ми идеше да завия. Вече бях изпил кана и половина кафе и цял пакет „Малборо“ от години насам за пръв път изпушвам цяла кутия за толкова кратко време. Разхождах се напред-назад в стаята и чаках поредното обаждане на Глен. След малко не издържах и позвъних на обслужването по стаите, като им обясних, че не мога да напусна стаята, защото очаквам важен телефонен разговор, и ей поръчах аспирин от магазинчето във фоайето на хотели.
Когато ми го донесоха, погълнах три таблетки с минерална вода от минибара и само след миг започнах да се чувствам по-добре. После позвъних на майка ми и Райли, като ги предупредих, че статиите ми ще се появят в утрешния брой на вестника. Казах им също така, че има вероятност репортери да се опитат да се свържат с тях. грака че да бъдат готови. И двете ми отговориха, че не желаят да разговарят с никакви репортери и аз се съгласих с тях.
След малко се сетих, че бях забравил да се обадя на Рейчъл, за да й съобщя, че все още съм в града. Позвъних в оперативната служба на ФБР във Финикс, но дежурният агент ме уведоми, че тя си била тръгнала.
— Какво искате да кажете „тръгнала“? Не е ли още във Финикс?