Другата Болейн

Събличах се бавно и се чудех на собственото си нежелание. Десетки пъти бях споделяла ложето на краля, без да изпитвам никакво желание, като само следвах неговото и го задоволявах. Всеки един път през изминалата година, когато си лягах с него, знаейки, че желае Ана, аз го прегръщах против волята си, шепнех „любими“ и считах себе си за блудница, а мъжа до себе си — за глупак, който не отличава истински стойностното от онова, което блести само на пръв поглед.

Така че сега аз не бях тринадесетгодишната девственица, която навремето беше споделила постелята си с този мъж за първи път, за да се консумира брака ни. Ала все още не бях и толкова цинична, че да се приготвя да легна до този мъж, когото донякъде считах за враг, без никаква боязън. Уилям имаше да ми връща доста и аз се страхувах от него.

Той не бързаше. Качих се на леглото и се престорих на заспала, когато вратата се отвори и той влезе в стаята. Чувах как се разхожда из стаята и се съблича, за да дойде при мен. Усетих как повдига завивките и ги придърпва към голите си рамене.

— Не спите ли още?

— Не — признах си аз.

Ръцете му намериха моето лице в тъмнината, той погали шията и раменете ми, и продължи към кръста. Носех ленената си нощница, но усещах хладните му ръце през тънкия плат. Чух как дишането му се ускори. Той ме придърпа към себе си и аз не се възпротивих, а разтворих крака, готова да го приема, както правех винаги с Хенри. Сепнах се за миг и помислих, че не знам какво трябва да правя с мъж, който не е Хенри.