Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
Кардиналът беше твърде опитен и хитър, за да си позволи да изглежда изненадан. Той любезно се поклони на Ана и им представи своя отчет. Ана се усмихваше безсъдържателно и слушаше, после ту се навеждаше напред, ту забиваше по някоя отровна дума в ухото на Хенри, и продължаваше да слуша.
— Идиот! — развилня се тя в стаичката ни. Аз седях на леглото, свила крака до себе си, за по-сигурно. Тя ходеше нервно напред-назад между леглото и прозореца, подобно на някой от лъвовете, затворени в Тауър, и неволно си помислих, че може да остави следи по полирания под, който после да бъде показван на любителите на исторически следи. Можехме да наречем експоната „Мъченичеството на Ана във времето“.
— Той е глупак, а ние стигнахме до кривата круша!
— Какво казва той?
— Казва, че било сериозна работа да отстраним лелята на човека, който държи папата и половин Европа в ръцете си, но че с Божията помощ, Карлос Испански ще бъде разгромен от съюзническите войски на Италия и Франция, когато му обявят война, и че Англия трябва да обещае помощ, но в същото време да не си помисля да рискува дори един от войниците си, или да изгуби и една стрела.
— Значи ще чакаме?
Тя вдигна ръце над главата си и извика:
— Да чакаме ли? Не! Кардиналът може да си чака! Хенри също може да си чака! Аз обаче трябва да танцувам в центъра на това безумие, трябва да изглеждам така, сякаш напредвам, когато всъщност не помръдвам и на крачка. Трябва да поддържам илюзията, че нещо се случва, трябва да карам Хенри да се чувства все по-обичан, и трябва да му създавам илюзията, че нещата постоянно се променят към по-добро, защото той е крал и цял живот е живял на нечии чужди обещания, че ще получи най-доброто от всичко. Винаги са му обещавали мед, каймак и злато, и аз не мога да му дам просто своето „чакай“. Как ще продължавам? Как да се справя с всичко това?
Искаше ми се Джордж да е тук.
— Ще се справиш — казах аз. — Ще продължиш напред, както продължаваше досега. Справяш се чудесно, Ана.
Тя стисна зъби.
— Докато стигна целта си, ще остарея и ще издъхна.
Аз я хванах нежно за ръката и я обърнах към огромното венецианско огледало.
— Погледни само — казах й.
Собствената й красота винаги й въздействаше успокояващо. Тя се спря и си пое въздух.
— Освен всичко това, ти си надарена с поразителен ум — напомних й аз. — Хенри винаги е твърдял, че имаш най-острия ум в цялото кралство и че ако си била мъж, щял да те назначи за кардинал.
Една тънка, остра и хищна усмивка озари лицето й.
— Уолси сигурно много се радва на тези негови думи.
Аз й се усмихнах в отговор и погледнах лицето си до нейното — както винаги бяхме напълно различни една от друга по външност, по цвят на кожата и изражение.
— Със сигурност — казах аз. — Но не е по силите му да направи каквото и да било.
— Той вече дори не може да види краля без да помоли предварително за среща — тържествуваше тя. — Постарах се да постигна това. Те вече не се срещат на сладки приятелски приказки като преди. Нищо не може да се реши без мен. Той не може да дойде в двореца да се види с краля, без да предизвести и него, и мен. Изместен е от властта и аз стоя в дъното на това дело.
— Справила си се наистина чудесно — казах аз, а думите ми бяха толкова противни за слуха ми, колкото бяха галещи за нейния. — Освен това, ти имаш дълги години пред себе си, Ана.
Зимата на 1527
Уилям и аз се завъртяхме в уюта на ежедневието си, което беше почти домашно, въпреки че се въртеше основно около желанията на краля и на Ана. Все още спях в едно легло с нея и в името на намеренията и целите ни практически живеехме в една стая. Пред външния свят ние все още се водехме придворни дами на кралицата, които не се отличаваха по нищо от останалите.
Ала от сутрин до вечер Ана беше до краля, така близо, сякаш беше новата му невеста, в качеството си на негов най-важен съветник и най-добър приятел. Тя се връщаше в покоите ни само за да се преоблече или да полегне на леглото да отпочине, докато той беше на литургия или бе пожелал да излезе на езда със свитата си. В такива моменти тя потъваше в мълчание, сякаш животът си беше отишъл от нея, вследствие на силно изтощение. Лицето й бледнееше на фона на балдахина, а очите й бяха широко отворени, но невиждащи. Дишаше бавно и тежко, сякаш беше поразена от болест. Изобщо не продумваше.