Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
И тогава, през месец август, получих писмо от Ана. Донесе ми го най-довереният й слуга, Том Стивънс, роден и израснал в Тонбридж.
— Това е от господарката ми и трябва да ви бъде предадено лично — съобщи той почтително, паднал на едно коляно пред мен в залата.
— Благодаря, Том.
— Освен това не трябва да го вижда никой друг освен вас — каза той.
— Много добре.
— И никой освен вас няма да го види, защото ще ви пазя, докато го четете, а след това ще го изгорим, милейди.
Аз се усмихнах, но почувствах как започна да ме обзема притеснение.
— Добре ли е сестра ми?
— Като агънце на зелена полянка.
Аз разчупих печата и разтворих писмото.
Радвай се за мен, защото всичко е готово и съдбата ми е решена. Аз ще бъда кралица на Англия. Той поиска ръката ми същата тази вечер и обеща, че ще се освободи в близкия месец, когато Уолси успее да въздейства на папата. Веднага извиках чичо ни и баща ни, като казах, че искам да споделя радостната вест със семейството си, и да ни станат свидетели, за да не може после той да се отрече от дадената дума. Получих от него пръстен, който трябва да крия известно време, но това е годежен пръстен, и той се е обрекъл на мен. Направих невъзможното. Впримчих краля и реших съдбата на кралицата. Разруших досегашния ред. За никоя жена в кралството животът няма да бъде вече същият.
Ще се оженим веднага след като получим вест от Уолси, че бракът му е анулиран. Кралицата ще научи за това в деня на нашата сватба, и нито миг по-рано. Тя ще се оттегли в испански манастир. Не я искам в страната си.
Можеш да се радваш за мен и за семейството ни. Няма да забравя за твоята помощ за достигането на целите ми и в бъдеще ще имаш истинска приятелка и сестра в лицето на Ана, кралица на Англия.
Аз оставих писмото да лежи в скута ми, погледнах жарта в камината и Том пристъпи напред.
— Сега мога ли да го изгори?
— Нека го прочета още веднъж — казах аз.
Той ме остави, но аз вече не погледнах към черното мастило и неравния почерк, с който развълнуваната ръка беше написала писмото. Нямаше нужда да чета, за да си припомня какво пишеше. Тържеството й бликаше от всеки ред. Окончателният край на статута ми на дворцова фаворитка беше настъпил. Ана беше победила и я очакваше напълно нов живот — живота на Ана, кралица на Англия, както сама се беше подписала. А аз щях да бъда никоя.
— Е, най-сетне — промърморих на себе си.
Подадох писмото на Том и видях как той го пусна в купчината тлеещи въглени. То се заизвива в жаравата, стана кафяво на цвят, после почерня. Но думите все още бяха пред очите ми: Аз разруших досегашния ред. За никоя жена в кралството животът няма да бъде вече същият.
Нямах нужда да гледам писмото, за да мога да си спомня тона му. Ана тържествуваше. Нищо вече нямаше да бъде същото за която и да е жена в Англия. От този момент нататък никоя жена, независимо от това колко покорна и любяща беше тя, нямаше да бъде в безопасност. Защото всекиму щеше да стане ясно, че щом съпруга като кралица Катерина може да бъде отхвърлена без никаква причина, то това можеше да случи на всяка.
Оживелите жълти езичета в миг обгърнаха писмото и аз продължих да гледам как то изгоря и се превърна в ронлива сива пепел. Том разрови жаравата с ръжена и размеси пепелта.
— Благодаря — казах аз. — Ако искаш, иди в кухнята да ти дадат да хапнеш.
Извадих една сребърна монета от джоба си и му я дадох. Той се поклони и ме остави загледана в малките прашинки пепел, който се носеха заедно с дима нагоре към комина, а после навън, към нощното небе, което сякаш виждах през внушителния, почернял от сажди тухлен свод.
— Кралица Ана — произнесох аз, вслушвайки се в думите. — Английската кралица Ана.
Сутринта, докато гледах как децата още спят, видях през високия прозорец, че пристига един конник, съпроводен от лакей. Заслизах бързо надолу, очаквайки да видя Джордж. Ала конят, чийто тропот се беше разнесъл из двора, принадлежеше на съпруга ми, Уилям. Той се усмихна на изненадата, изписана на лицето ми.
— Не ме ненавиждайте, задето ви нося мрачни вести.
— Ана ли? — попитах аз.
Той кимна.
— Дойде и нейният провал.
Въведох го в залата и го настаних на стола на баба ми, който беше най-близо до огъня.
— Готово — казах аз, когато се уверих, че вратата беше затворена, а стаята празна. — Сега говорете.