Авемпарта
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Авемпарта». Краткое содержание книги:
Ратибор: столица на кралство Ренидд.
Релакан: меч, изкован от Дром и омагьосан от Феррол, даден от Ма-рибор на Новрон, за да победи елфите.
Рендън, барон: благородник от Меленгар.
Рениан, брат: приятел от детството на Майрън.
Ренидд: кралство в Аврин, управлявано от крал Урит.
Риониллион: град, първоначално издигал се на мястото на Акуеста, но разрушен по време на гражданските войни след разпада на Новронс-ката империя.
Ририя: двама (елфически), екип или съюз.
„Розата и бодилът“: таверна в Медфорд, собственост на Гуен Де-Ланси, използвана като база от Ририя.
Ройс Мелбърн: крадец, част от Ририя.
Росуорт, крал: владетел на Дънмор.
Роялисти: желаещите сегашното управление на самостоятелни кралства да се запази.
Ръсел Ботуик: фермер в Далгрен, съпруг на Лина.
Ръфъс, лорд: безмилостен северен военачалник, уважаван от Юга.
Салифан: ароматно диво растение.
Саули: прякор на епископ Салдур, използван от най-близките му.
Сенонски възвишения: високо плато над Чадуик.
Серет: нифронски рицари; църковна армия, основана от лорд Дари-ус Серет, комуто било възложено откриването на Наследника.
Скъпоценен ключ: бижу, с което се отключва бисерна ключалка.
Скъпоценна ключалка: джуджешко изобретение; ключалка, която може да бъде отворена само от един тип скъпоценен камък с пасваща форма.
Стражи: инквизитори на нифронската църква, имащи за цел да отстранят еретизма и намерят изгубения Наследник на Новрон.
Тек’чин: бойна дисциплина на тешлорските рицари, съхранена от ордена на Фаулд и усвоена от Пикърингови.
Тенент: най-разпространените полустандартни международни пари. Монети от злато, сребро и мед, щамповани със съответния владетелски образ в зависимост от мястото на изсичане.
Терландо, залив: пристанище в Тур Дел Фур.
Терън Ууд: баща на Тракия Ууд, фермер от Далгрен.
Тешлор: легендарни рицари от Новронската империя, най-великите воини на всички времена.
Тилинер: меч с превъзхождащ размер, често използван от наемниците в Аврин.
Тобис Рентинуал: професор по история в университета Шеридън.
Толин Есендън: син на Бродрик, преместил столицата в Медфорд и построил замъка Есендън.
Томас, дякон: свещеник в село Далгрен.
Тракия Ууд: дъщеря на Терън и Ади.
Трент: северни планински кралства.
Трумбул, барон: наемник.
Тур Дел Фур: крайбрежен град в Делгос, в залива Терландо, първоначално построен от джуджета.
Тур: легендарно селце, някога смятано, че се намира в Делгос, първото посетено от Кайл място, митичен източник на превъзходни оръжия.
Уайлин: началник на стражата в замъка Есендън.
Уайът Деминтал: някогашен капитан на кораб, баща на Али.
Уберлин: почитан от Дакка и Гхазел, син на Еребус и дъщеря му Муриел.
Уесбаден: голям търговски пристанищен град в Калис.
Уестбанк: новосформирана провинция на Дънмор.
Уестърланд: неизследвани земи на запад.
Уиндско абатство: манастир близо до езерото Уиндърмиър в западен Меленгар.
Уисънд: меленгарски фермер, дал името си на брода, който пресича Галевир към Глъстън.
Уоррик: кралство в Аврин, управлявано от Етелред.
Урит, крал: владетел на Ратибор.
Фалина Броктън: истинското име на Емералд, сервитьорка в тавер-на „Розата и бодилът“.
Фанън Пикъринг: среден син на граф Пикъринг.
Фаулд, орден на: следимперски рицарски орден, посветил се да запази уменията на тешлорците.
Феницилиан: монах, изработвал топли обувки.
Феррол: бог на елфите.
Финилесс: прочут автор.
Хелдаринки: диви горски плодове, често използвани за вино.
Хеслън, брат: монах, отличен готвач.
Хилфред: телохранител на принцеса Ариста.
Химболт, барон: благородник от Меленгар.
Хойт: някогашен първи офицер на Черния диамант.
Цензари: магьосници от древната Новронска империя.
Черен диамант: международна гилдия на крадци със седалище Кол-нора.
Шеридън, университет: престижно висше учебно заведение, разположено в Гхент.
Юлиан Темпест: камерхер на Меленгар.
Глава 1
Императрицата
Амилия допусна грешката да върне погледа на Едит Мон. Не възнамеряваше - изобщо нямаше намерение да повдига взор от пода - но Едит я стресна и тя инстинктивно погледна нагоре. Главната прислужница щеше да категоризира това й действие като неуважително, бунт в кухненските редици. Амилия никога не бе поглеждала в очите на Едит преди и поставяйки началото на нова традиция, се зачуди дали зад тях се крие душа. При положителен отговор, то тя би трябвало да е сметена в някое ъгълче - или мъртва, гниеща като ябълка от миналата есен: това щеше да обясни миризмата. Едит разнасяше възкиселичък аромат, гранясала сигнализация за разложение.