Авемпарта
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Авемпарта». Краткое содержание книги:
- От всички налични за кражба животни, джуджето е избрало Мишка.
Ройс ги поведе надалеч от лагера, насочвайки конете през обгорената земя, където дебелият слой пепел заглушаваше звука от копитата им. Оглеждаше се за пазачи. Не се разнесоха викове, никой не вдигна тревога и скоро се шмугнаха в гората. Веднъж озовали се там, той се насочи обратно към реката, за да заблуди евентуални преследвачи. Отведе ги в плитка долчинка близо до Нидвалден и им нареди да чакат там, докато той се върне.
Промъкна се до края на обгорената площ. В лагера не се виждаше никаква промяна. Доволен, че са се измъкнали незабелязани, той се отправи обратно към реката. Озова се на пътеката, отвеждаща към фермата на семейство Ууд и останките от старата сграда. Необяснимо защо, огънят не го бе достигал и всичко си стоеше непроменено. Или не, имаше една промяна: в средата на двора, където за пръв път бяха видели точещия коса старец, на земята се издигаше могила. Обграждаха я камъни, откъснати от стените на къщата. В края на продълговатата купчина имаше забита дъска с прогорения в нея надпис:
ТЕРЪН УУД Фермер
Ройс едва различи надрасканите впоследствие думи:
Баща на императрицата
Усети го, докато четеше думите - ледени тръпки, накарали го да настръхне. Някой го наблюдаваше. С крайчеца на окото си забеляза фигура сред дърветата. Друга стоеше отляво. Зад себе си усети още присъствия. Обърна глава, фокусирайки очи върху тях - нищо. Пред него имаше само дървета. Хвърли поглед наляво и също не видя нищо. Застана неподвижно, ослушвайки се. Нито клонка се пречупи, нито листо прошумоля, но усещането не го напускаше.
Махна се от поляната, влезе в храсталака и заобиколи. Движеше се толкова тихо, колкото му позволяваха уменията, но не намери никого.
Ройс стоеше объркан. Потърси следи на местата, където бе видял фигурите, но не откри - дори огънато стръкче трева. В крайна сметка се отказа и се върна при останалите.
- Всичко наред ли е? - запита Ейдриън, възседнал Мишка и улавящ слънцето с широкия си снежнобинтован гръб.
- Предполагам - отвърна крадецът, докато яхваше коня си.
Поведе ги на югозапад покрай хълмовете близо до водопада, следвайки еленска пътека, прорязала гъстата гора. Същата пътека, която бе открил по време на диренето си за тунел към кулата. Ейдриън и Моувин се справяха по-добре от очакваното, макар и двамата да потръпваха от болка, когато конете им пристъпеха погрешно.
Ройс продължаваше да наднича през рамо, но не видя нищо.
В напредналия следобед бяха напуснали гората и открили главния път, отвеждащ на юг към Олбърн. Тук спряха, за да прегледат превръзките на ранените. Моувин бе започнал да кърви отново, но не беше нищо сериозно и Магнус показа, че и като медицинска сестра го бива не по-малко от ковачеството. Ройс прерови дисагите и откри подходяща за Ейд-риън риза.
- Не би трябвало да имаме проблеми - каза им Ройс, докато ровеше из инвентара им. - С малко късмет ще сме в Медфорд след седмица.
- Бързаш, нали? - каза Ейдриън.
- Може да се каже.
- Мислиш си за Гуен?
- Мисля си, че е време да й разкрия някои неща за себе си.
Ейдриън се усмихна и кимна.
- Смяташ ли, че Тракия ще бъде добре?
- Изглежда Томас се грижи доста добре за нея.
- Дали наистина ще я направят императрица?
- Никакъв шанс - Ройс поклати глава и му подаде ризата. - Какво възнамеряваш да правиш сега? - обърна се към джуджето той.
Джуджето сви рамене:
- Имаш предвид, ако не ме убиеш?
- Нямам такова намерение, но старият ти работодател, църквата, може да го стори, след като вече си против нея. Ще те преследват: точно както ще сторят с Ейдриън и Моувин. А без подкрепата на църквата, сам няма да оцелееш дълго. Градовете в Аврин не са особено гостоприемни за твоя вид.
- Както навсякъде.
- Точно това имах предвид - Ройс въздъхна. - Известно ми е едно много закътано място, където би могъл да се скатаеш. Място, което църквата не е особено вероятно да посети. Имат нужда от каменоделска работа и със сигурност биха оценили услугите на опитен занаятчия като теб.
- Как се отнасят към джуджетата?
- Не мисля, че това ще е проблем. Те са от типа хора, които харесват всички.
- Бих могъл да се върна към каменоделството - кимна Магнус.
- Майрън ще го побърка в опитите си да възстанови манастира точно както е бил - каза Ейдриън. - Досега са сменили петима строители.
- Знам - отвърна Ройс с лека усмивка.
Ройс се покатери на Мишка, докато Магнус се отправи напред да провери Моувин.
Ейдриън изтупа ризата си, преди да мушне крайник в ръкава.