Авемпарта
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Авемпарта». Краткое содержание книги:
- Ариста ми каза, че двамата сте били с Есрахаддон в кулата миналата нощ. Каза, че той се нуждаел от помощ за нещо, но не сподели за какво.
- Използваше кулата, за да открие Наследника на Новрон - отговори Ройс.
- Откри ли го?
- Така мисля, но нали го знаеш Есра. Няма как да си сигурен в как-вото и да било, когато си имаш работа с него.
Ейдриън кимна и потрепна, докато навличаше дрехата над раменете си.
- Затруднения?
- Някой път трябва да опиташ да се обличаш със счупени ребра. Не е толкова лесно.
Ройс продължаваше да го гледа.
- Какво има? Толкова ли съм интересен? - попита Ейдриън.
- Носиш този медальон откакто те познавам, но така и не си ми казал откъде го имаш.
- А? Това ли? - каза боецът. - Нося го, откакто се помня. Остана от баща ми.
Речник
Авемпарта: древна елфическа кула.
Аврин: централна и най-силна от четирите Апеладорнски нации, разположена между Трент и Делгос.
Ади Ууд: майка на Тракия, съпруга на Терън.
Акуеста: столица на кралство Уоррик.
Албърт Уинслоу, виконт: лишен от земя аристократ, използван от Ририя като посредник с благородниците.
Алвърстоун: кинжалът на Ройс.
Алебарда: дълго оръжие, предназначено за употреба с две ръце. Аленда Ланаклин, лейди: дъщеря на маркиз Виктор Ланаклин, сестра на брат Майрън от Уиндското абатство.
Али: дъщеря на Уайът Деминтал.
Амброуз Муур: управител на затвор и солни каторги Манзант. Амрат Есендън, крал: владетел на Меленгар, баща на Олрик и Ариста.
Амрил, графиня: аристократка, която Ариста омагьосала с циреи. Антън Булард: историк и автор на „Историята на Апеладорн “. Апеладорн: четири човешки нации - Трент, Аврин, Делгос и Калис. Арвид Макдърн: син на Дилън Макдърн от Далгрен.
Ариста Есендън, принцеса: член на управляващата Меленгар династия, дъщеря на Амрат, сестра на Олрик.
Аркадиус Винтарус Латимър: професор в университета Шеридън. Арманд, крал: владетел на Олбърн, женен за Адълайн.
Арчибалд „Арчи“ Белънтайн: граф на Чадуик.
Ба Ран Гхазел: морски гоблини.
Белинда Пикъринг: изключително привлекателната жена на граф Пикъринг, майка на Ленар, Моувин, Фанън и Денек.
Белстрадови: рицарски род от Чадуик, включващ сър Бректън и Уесли.
Белънтайн: управляваща династия в графство Чадуик.
Бернум: река, пресичаща град Колнора.
Бетами, крал: говори се, че бил погребан с коня си.
Блекуотър: фамилно име на Ейдриън и баща му Данбъри.
Блитин: замък в Олбърн.
Бокант: семейство, изградило доходоносен бизнес около търговията със свинско; втори най-богат търговски род в Колнора.
Ботуик: фермерско семейство от Далгрен.
Бректън Белстрад, сър: син на лорд Белстрад, рицар на Чадуик, смятан от мнозина за най-добрия рицар в Аврин.
Бродрик Есендън: основател на династията Есендън.
Бърнис: слугиня на принцеса Ариста.
Валин, лорд: възрастен меленгарски рицар, известен с храбростта и куража си, но лишен от стратегически умения.
Вандън: пристанищен град в Делгос, средище на фирмата „Подправки Вандън“: първоначално пиратско убежище, преминала в легалност след обявяването на Делгос за република.
Венлин, патриарх: глава на нифронската църква по време на разпада на Новронската империя.
Вернес: пристанище на устието на река Бернум.
Вилан: обвързан със земята и притежаван от феодален владетел.
Винс Грифин: основател на село Далгрен.
Галеаннон: кралство в Аврин, управлявано от Фредрик и Джоузе-
фин.
Галевир: река, очертаваща южната граница на Меленгар с кралство Уоррик, вливаща се в морето до рибарското селище Роу.
Галенти: калианска дума.
Галиен, архиепископ: висш църковен служител.
Галилин: провинция на Меленгар, управлявана от граф Пикъринг.
Гиларабрин: елфически военен звяр.
Гинлин, брат: монах, винар; дал обет да не докосва нож.
Гламрендор: столица на Дънмор.
Гленморган: 326 години след сриването на Новронската империя, този жител на Гхент обединил четирите нации на Апеладорн; основател на университета Шеридън; създател на големия път, свързал севера и юга; построил замъка в Ерванон (от който е останала само Короносната кула).
Гленморган II: син на Гленморган. След смъртта на баща си, младият неопитен император разчитал на духовенството да му помогне в управлението на империята. Те от своя страна го накарали да делегира огромни правомощия на църквата и лоялните на нея благородници. Тези аристократи се противопоставяли на защитаването на Делгос срещу нападенията от Ба Ран Гхазел в Калис и от Дакка, твърдейки, че заплахата ще увеличи делгоската зависимост от империята.