Авемпарта

- Тя ще бъде идеалната марионетка - заяви Гай.

Салдур вдигна поглед, представяйки си бъдещето.

- Непорочно момиче, свързано с митична легенда. Красивото й име ще бъде навсякъде и ще бъде обожавана - епископът поспря и се замисли. - Впрочем как се казва?

- Ако не се лъжа, Томас я наричаше. Тракия.

- Наистина? - Салдур скриви лице. - Няма значение, ще го променим. В крайна сметка тя вече ни принадлежи.

* * *

Ройс се огледа. Никакви пазачи не бяха останали. Неколцина все още обикаляха върха на хълма, но те бяха твърде далеч и можеха да бъдат игнорирани. Доволен, той се промуши под платнището на бялата шатра. Вътре откри Тобис, Ейдриън, Моувин и Хилфред, лежащи на койки. Ейд-риън бе гол до кръста, с бинтована гръд и глава, но беше буден и седеше. Моувин, макар и блед, бе в съзнание. Превръзките му бяха снежнобели. Хилфред приличаше на мумия и Ройс не бе сигурен дали телохранителят спи или не. Ариста се бе привела над него.

- Чудех се кога ще дойдеш - каза Ейдриън.

Ариста се обърна:

- Да, очаквах да се появиш доста по-рано.

- Съжалявам, знаете как е, когато човек се забавлява. Губиш представа за времето. Впрочем отново намерих оръжията ти. Знаех колко си разочарован, когато не са при теб. Можеш ли да яздиш?

- Ако мога да ходя, защо не? - той вдигна ръка и Ройс му подложи рамо, помагайки му да се изправи.

- Ами аз? - запита Моувин, придържайки страната си, докато се изправяше.

- Трябва да вземете и него - заяви Ариста. - Убил е двама от хората на Гай.

- Ще се справиш ли с ездата? - попита Ройс.

- Поне мога да се задържа на седлото.

- Ами Тракия? - поинтересува се Ейдриън.

- Нея не я мисли - каза му Ройс. - Тъкмо минавах покрай епископската палатка. Томас настоява да я обявят за императрица.

- Императрица? - шашна се Ейдриън.

- Убила е гиларабрина пред очите на дякона. Предполагам е направило впечатление.

- Ами ако не го сторят? Не можем да я оставим.

- Не се притеснявайте за Тракия - каза Ариста. - Аз ще се погрижа тя да е добре. Вие трябва да изчезвате.

- Терън искаше поне едно от децата му да успее - промърмори Ейд-риън, - обаче императрица?

- Побързайте - каза Ариста, докато помагаше на Ройс да изправи Моувин на крака. Прегърна нежно и целуна всеки един от тях, сетне ги избута като майка, пращаща децата си на училище.

Магнус докара пред шатрата три оседлани животни. Джуджето се огледа нервно и прошепна:

- Мога да се закълна, че видях пазачи да наблюдават по-рано шатрата.

- Така е - отвърна Ройс. - Три коня - прочел си ми мислите.

- Сметнах, че и на мен ще е нужен един - отвърна джуджето, посочвайки към скъсените стремена. Намръщено погледна към Моувин. - Сега изглежда ще трябва да взема още един.

- Остави - прошепна Ройс. - Ще яздиш с Моувин. Не пришпорвай и внимавай той да остане на седлото.

Ройс помогна на Ейдриън да се покатери на сива кобила, сетне прихна.

- Какво има? - запита боецът.

- Мишка.

- Какво?

Ройс посочи към коня, върху който седеше партньорът му.