Тайният кръстоносен поход

Само че той щеше да се зарадва и да изпита облекчение, че Абас го няма, след като го убиеше. Поне това можеше да си позволи.

Това щеше да стане единствено ако портата се отвореше и съюзниците му дойдеха. Хората около него станаха неспокойни. Той усети как досегашната им увереност започва да се топи.

И тогава усети вълнението на селяните, и вдигна поглед към портата на замъка, все още затворена. Мъж в бяло се беше появил сред тълпата. Той пристъпи към Алтаир с наведена глава, след това свали качулката и се усмихна. Беше младият Малик. Зад него имаше и други. Всички се появиха изневиделица. Муклис ахна. Неочаквано площадът се напълни с мъже в бели плащове. Алтаир се разсмя. Изненада, облекчение и радост прозвучаха в смеха му. Асасините пристъпваха към него, скланяха глави в знак на уважение и му показваха или меч, или лък, или нож. Засвидетелстваха верността си.

Алтаир стисна младия Малик за раменете. Очите му грееха.

— Вземам си думите обратно — рече той. — И твоите умения, и уменията на хората ти са забележителни.

Малик се ухили и сведе глава.

— Учителю, тръгваме веднага. Абас много скоро ще усети, че ни няма.

— Добре — съгласи се Алтаир и се качи на ниската стена край чешмата. Муклис пристъпи напред, за да му помогне, но той му махна с ръка. Обърна се към множеството:

— Замъкът на хълма от много отдавна е тъмен и застрашителен, но днес се надявам отново да се превърне в място на светлината — с ваша помощ. — Разнесе се тих шепот и Алтаир накара хората да замълчат. — Не бива обаче да посрещаме зората през мъглата на пролятата кръв на асасини. Онези, които изберат да останат верни на Абас, са наши врагове днес, но утре ще ни бъдат приятели. Тяхното приятелство може да бъде спечелено само ако с победата проявим милост. Убивайте единствено ако е абсолютно наложително. Искаме да донесем мир в Масиаф, не смърт.

След тези думи скочи от стената и тръгна през площада, а асасините и селяните поеха след него. Асасините вдигнаха качулките си. До един изглеждаха решителни. Селяните вървяха малко по-назад: развълнувани, нервни, уплашени. Колко много зависеше от изхода на днешните събития.

Алтаир се заизкачва по склона, по който като дете беше тичал заедно с Абас. Като асасин беше тичал нагоре и надолу по време на тренировките, когато изпълняваше поръчки на Учителя, когато заминаваше на мисия или се връщаше от мисия. Сега усещаше тежестта на годините и в костите, и в мускулите си; изкачваше се с усилие по склона, но не спря нито за миг.

Малка група верни на Абас воини ги пресрещна на хълма. Бяха разузнавачи, изпратени да изпробват силата им. Отначало хората на Алтаир нямаха желание да се бият с тях. Та нали бяха техни другари, с които бяха живели, с които се бяха обучавали. Приятели се изправиха едни срещу други и ако боят продължеше, роднините също щяха да застанат едни срещу други. Разузнавачите и много по-многобройните хора на Алтаир се наблюдаваха. Разузнавачите имаха предимство, защото бяха заели позиция на високо, но откъм сили бяха като агнета, изпратени на заколение.