Тайният кръстоносен поход
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–190–0
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Тайният кръстоносен поход». Краткое содержание книги:
Бащата на Марко Поло — Николо, най-накрая разкрива тайната, която е пазил цял живот — историята на Алтаир, един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.
Той винаги се е подчинявал на правилата на Братството. Но в един ден нарушава трите най-важни сред тях и статутът му на Върховен учител е отнет. За да го заслужи отново, Алтаир се отправя на непосилна мисия. Тя го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима свирепи врагове. Най-коварният от тях е Робер дьо Сабле — водачът на тамплиерите. Докато опитва да докаже всеотдайността си, Алтаир разбира истинската същност на Ордена на асасините.
В „Тайният кръстоносен поход“ историята на Алтаир е разказана за пръв път. История, белязана от дългата борба срещу заговора на тамплиерите, трагедията на едно семейство и жестокото предателство на стар приятел.
Разказ за едно пътуване, което ще промени хода на историята…
— Хората знаят ли, че съм тук?
Муклис разпери ръце.
— Разбира се. Цялото село знае за героя, изтръгнал ме от ръцете на смъртта. Всички са убедени, че си ти.
— Защо са решили така? — попита Алтаир.
Търговецът мълчеше. Вместо това посочи с брадичка ниската маса, където бе оставен смъртоносният механизъм на камата.
Алтаир се замисли.
— Каза ли им за камата?
Муклис се замисли.
— Ами, да — отвърна, — разбира се. Защо?
— Ще се чуе в цитаделата. Ще дойдат да ме търсят.
— Няма да са единствените — отвърна с горчивина Муклис.
— Какво имаш предвид?
— Бащата на онзи, когото уби, дойде в крепостта.
— Кого съм убил?
— Кръвожаден главорез. Бейхас.
— Ами бащата?
— Фахад е главатар на банда престъпници, които ограбват пътниците в пустинята. Разправят, че лагерът им бил на два или три дни езда. Пратеникът беше техен. Говорят, че дошъл да иска благословията на Учителя да нападне селото и да търси убиеца.
— Учителя ли? — попита остро Алтаир. — Абас ли?
Муклис кимна.
— Беше предложена награда за убиеца, но селяните мълчат. Абас обаче едва ли е постъпил по същия начин.
— Значи хората имат добри сърца — рече Алтаир — за разлика от лидера им.
— Самата истина — съгласи се Муклис. — Той ни отнема парите и не ни дава нищо в замяна. Навремето цитаделата може и да беше сърцето на общността, от което идваха сили, напътствия…
— И закрила — довърши Алтаир.
— И това също — потвърди търговецът. — Всичко това замина, когато замина и ти, Алтаир, и беше заменено с… корупция и параноя. Казват, че Абас трябвало да потуши въстание, след като ти замина, организирано от асасините, които са били верни на вас с Малик. Наредил да бъдат убити всички наставници от страх да не се повтори същото. Заради параноята стои денонощно в кулата, все му се привиждат заговори и избива всички, които си въобразява, че са заговорници. Повелите на Ордена се разпадат, а в крепостта цари отчаяние. Разправят, че го измъчвал все един и същи сън. Алтаир Ибн-Ла’Ахад се връща от изгнание в Аламут с… — погледна Алтаир за разрешение, а след това погледна към торбата — с артефакта, който може да го победи… Има ли подобно нещо? Наистина ли замисляш нападение?
— Дори да има подобно нещо, не артефактът ще победи Абас, а вярата, вярата в нас самите и кредото — само така ще постигнем желаното.
— Чия вяра, Алтаир?
Той махна с ръка.
— Твоята. Вярата на хората и на асасините.
— И как ще си я върнем? — попита Муклис.
— С примери — отвърна Алтаир, — малко по малко.
На следващия ден той излезе в селото и започна не само да говори за истинския път на асасините, но и да го демонстрира нагледно.
56
Имаше битки, в които на Алтаир му се наложи да се намеси, разправии между търговци, които изискваха преценката му, спорове за земя между съседи, но нито един проблем не беше толкова страшен като скандала между две жени за един мъж. Въпросният мъж, Арон, седеше на сянка на една пейка и се свиваше, докато двете жени се караха. Муклис, който се разхождаше в селото заедно с Алтаир, се опита да се намеси, докато Алтаир остана настрани, скръстил ръце, и търпеливо чакаше разпрата да престане, за да поговори с жените. Вече бе решил какво да им каже. Налагаше се Арон да се произнесе, независимо дали му харесваше или не. Алтаир беше силно притеснен за момчето, чиято треска не отслабваше и когото лекуваше с отвара, която беше взел от Ябълката.
Притесняваше се и за кошничаря, който създаваше нови инструменти по идеи на Алтаир, идеите, за които също бяха от Ябълката.
Притесняваше се и за ковача, който прегледа скиците му, обърна ги наопаки, след това ги постави на масата, за да му покаже Алтаир точно какво иска да бъде изковано. Много скоро асасинът щеше да има нови оръжия, като онези, които беше видял.
Притесняваше се и заради мъжа, който го наблюдаваше през изминалите няколко дни, следеше го като сянка, криеше се или поне така си мислеше. Алтаир го видя, разбира се. Забеляза стойката му и веднага разбра, че е асасин.
Все някога щеше да се случи, разбира се. Абас сигурно беше изпратил свои съгледвачи в селото, за да научи повече за непознатия, който се биеше със скрита кама също като асасин. Сигурно беше стигнал до извода, че Алтаир се е върнал, за да поеме управлението на Ордена. Може би се надяваше крадците да убият Алтаир вместо него, може пък да беше изпратил човек, който да се заеме с тази задача. Може би сянката, която го следваше неотлъчно, беше асасинът на Алтаир.