Тайният кръстоносен поход

— Зависи от мишената ти. Ти би трябвало да я познаваш много добре и да си запознат с бойните умения на човека.

— Знам, че въпросната мишена има несравними бойни умения, Алтаир Ибн-Ла’Ахад.

— Нима? Сигурно си бил дете по времето, когато наричах Масиаф моето село.

Алтаир се обърна към непознатия, който смъкна качулката и отдолу се показа лицето на младеж, може би двайсетинагодишен, с тъмна брада. Беше стиснал зъби и Алтаир позна очите.

— Точно така — отвърна младежът. — Тъкмо тогава съм роден.

— Значи не си настроен против мен? — попита Алтаир и посочи с брадичка цитаделата. Тя сякаш ги наблюдаваше.

— Някои се оставят по-лесно да им бъдат промити мозъците от други — отвърна момчето. — Мнозина са все още предани на старото кредо и стават все повече, докато наблюдаваме колко зле ни се отразяват новите методи на управление. Аз имам основателна причина да остана верен.

Двамата асасини бяха застанали един срещу друг край чешмата и на Алтаир му се стори, че светът потръпва. Неочаквано усети слабост.

— Ти как се казваш? — попита той глухо.

— Имам две имена — отвърна момчето. — С едното ме знаят в Ордена, Тазим, но имам и друго, което ми е дадено от мама в чест на татко. Той е загинал, когато съм бил още малък, убит по заповед на Абас. Името му е…

— Малик. — Алтаир си пое дълбоко въздух и пристъпи напред, от очите му рукнаха сълзи, когато стисна момчето за раменете. — Дете мое — възкликна той. — Трябваше да се сетя. Имаш очите на баща си. — Засмя се. — Не съм сигурен, че притежаваш неговите умения да се прокрадваш, но… Същият дух. Не знаех… Не знаех, че има син.

— Мама била отпратена, след като го хвърлили в тъмницата. Бях съвсем млад, когато се върнах, за да постъпя в Ордена.

— За да търсиш отмъщение ли?

— След време и това ще стане. Което е най-добро за паметта му. След като ти вече си тук, пътят ми е ясен.

Алтаир го прегърна през раменете, поведе го настрани от чешмата, двамата прекосиха площада и заговориха.

— Добри ли са бойните ти умения? — попита той младия Малик.

— Откакто Абас е начело, тези неща са занемарени, но аз много тренирах. Знанията на асасините са си останали същите през последните двайсет години.

Алтаир се засмя.

— Не е точно така. Тук обаче — докосна той челото си с пръст, — тук знанието на асасините е набъбнало десетократно. Има много неща, които да покажа на Ордена. Планове. Стратегии. Дизайн за нови оръжия. В момента ковачът на селото ги прави.

Изпълнените с уважение селяни се отдръпваха от пътя им. Вече всички знаеха, че Алтаир е сред тях, че навремето е бил Учителят в крепостта.