Пророчеството Венеция
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-158-7
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството Венеция». Краткое содержание книги:
Бейл пуска слушалката и я оставя да се люлее на металната жица. Надзирателите Тифани и Хачър се приближават. Той изкрещява към клатещата се слушалка:
– Ще се видим в ада, отче Том! Ще видя глупавия ти шибан задник в ада!
Capitolo LII
1778 Г.
МОСТЪТ „РИАЛТО“, ВЕНЕЦИЯ
Танина и Томазо бързат сред сутрешната тълпа. Той се опитва да ѝ каже за сестра си, но тя явно не го слуша. Единственото, за което Танина е в състояние да мисли, са инквизиторите, които вече може да са по петите ѝ, затова завежда монаха не вкъщи, а у приятелката си на „Тера Сан Вио“.
Икономът на Лидия, Джузепе, отваря и ги настанява в салона, докато уведоми господарката си. Томазо опира лакти на коленете и глава на дланите си. В живота му е пълен хаос.
Господарката на дома идва след няколко минути, силно заинтригувана от неочакваното посещение на приятелката си и разтревожения монах.
– Каква изненада, Танина. Не си ли на работа?
– Бях. – Танина се изправя и хваща Лидия за двете ръце. – Да ти кажа нещо насаме. – Обръща се към Томазо. – Scusi!
Той кимва и зачаква търпеливо. Все още не е сигурен дали Танина му казва истината. Може да го лъже и да е замесена в кражбата заедно с двамата си приятели. А може би казва истината и Ермано е бил с нея, което означава, че Ефран е този, който е откраднал плочката. В главата на Томазо е буря от мисли – може би и тримата са невинни и той е допуснал ужасна грешка в преценката си.
Двойната врата се отваря. Показва се Танина.
– Ела, ако обичаш – поканва го.
Томазо влиза в голяма дневна с мраморен под на кремави жилки, който отразява два величествени тумбести полилея от муранско стъкло.
– Лидия, това е брат Томазо.
– Вече не съм монах. Преди няколко часа напуснах манастира. – Той се усмихва мрачно. – Вече съм просто Томазо.
– Не си просто Томазо, братко – казва Лидия и очите ѝ проблясват. – Заповядай, седни. Танина ми каза, че имаш нужда от помощ.
Томазо поглежда с упрек другата жена и Танина започва да се оправдава:
– Лидия е най-близката ми приятелка. Моята довереничка. Разказах ѝ всичко. Казах ѝ, че всички сме в опасност.
– Да, така е.
– Имам останали дрехи от един бивш любовник – казва Лидия, като преценява с поглед Томазо. – Изглеждаш с неговия ръст. – Очите ѝ отново заблестяват. – Мисля, че ако ходиш с тях, ще биеш по-малко на очи, отколкото с това старо черно расо.
Томазо осъзнава, че никога не е носил нищо друго освен манастирските одежди. Тази мисъл го смущава.
– Благодаря за помощта.
– Докато ти се преоблечеш, аз ще отида при Ермано и Ефран – казва Танина, като се изправя. – После ще решим какво да правим. – Вижда, че Томазо няма доверие на двамата мъже. Обръща се към Лидия: – Знам, че не можем да останем тук. Ще си тръгнем веднага щом направим план.
Лидия докосва успокоително ръката ѝ:
– Не се тревожи. Имам много влиятелни приятели. Хората на инквизитора няма да дойдат да тропат на вратата ми. – Намигва палаво. – Сега тръгвай и ме остави сама с този непорочен младеж и спешните му нужди.
54
В НАШИ ДНИ
ХОТЕЛ „РОТОЛЕТИ“, ПИАЦАЛЕ РОМА, ВЕНЕЦИЯ
Вечерта е залепила петно мокра светлина върху прозореца на евтината хотелска стая на Том, а той е потънал в мисли, седнал от другата страна на стъклото. От страстните му нощи с Тина сред лукса на „Балиони“ сякаш е минала цяла вечност. Но той не страда за това. Тази вечер е зает с други мисли.
Не е сълза.
Думите на Ларс Бейл не му дават мира, мислите за еднаквите татуировки на един осъден на смърт и Мера Тийл – също.
Какво е? Попова лъжичка? Запетайка? Охлюв?
Вглъбен в тези размишления, той се опитва да нарисува татуировката на хартия. В този момент телефонът иззвънява.
– Том Шаман.
– Том, Валентина се обажда. Извинявай, че толкова късно...
– Няма проблем. Как си?
Той бутва скиците встрани. Въпросът звучи небрежно, но тя знае, че означава много.
– Добре съм. Моля те, не се притеснявай. Сега съм затрупана с работа в службата и няма опасност да поставя никого от двамата в неудобно положение, като се изтърся пияна на вратата ти.
– О, стига глупости, за какво са приятелите и техните врати!
Тя се засмива, но личи, че ѝ е неловко.
– Вито би искал да дойдеш утре сутринта и да ни разкажеш за проучванията си. В десет и половина добре ли е?
– Идеално. Имам информация, част от която може да бъде полезна. Записал съм всичко и тъкмо мислех да ти се обадя.