Академия за вампири
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от „Св. Владимир“. И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
— Не беше точно така. Не беше толкова зле.
— Е, може би не си го осъзнавала. Но всичко останало… привличането, физическо и духовно, вече беше налице в теб. И в него. Иначе магията не би подействала. Всъщност магията не добави нищо ново, само свали задръжките и усили чувствата, които вече имахте един към друг.
— Лъжеш. Той каза, че не е изпитвал такива чувства към мен.
— Той лъже. Казвам ти, иначе магията нямаше да може да ви въздейства. И, честно казано, той би трябвало да го знае най-добре. Нямаше право да се държи по този начин. На теб може да ти бъде простено като ученическа лудория. Но на него? Той трябваше да покаже по-силен самоконтрол в прикриването на чувствата си. Натали ги беше забелязала и ми каза. Достатъчно бе да ви наблюдавам само малко, за да стане очевидно и за мен. Това ми даде чудесен шанс да разсея вниманието и на двама ви. Затова вложих в колието магията на взаимното ви привличане, а вие двамата сами довършихте останалото.
— Ти си гадно копеле, щом си сторил това на двама ни. И на Лиса.
— Не съжалявам, че постъпих така с нея — заяви той, като се облегна на стената. — Ако мога, пак ще го направя. Можеш да вярваш в каквото си пожелаеш, но аз обичам хората си. Това, което искам, е за тяхно добро. Но какво ще стане сега? Трудно е да се каже. Те нямат водач, нямат истински водач. Няма някого, който да е достоен за този пост. — Наклони глава към мен и се замисли. — Василиса всъщност би могла да поеме тази роля — ако някога събере сили да повярва в себе си и ако преодолее влиянието на духа. Всъщност се получава доста иронично. Духът може да преобрази някого във водач, но може и да съкруши способността му да бъде достоен водач. Страхът, депресията, както и неувереността могат да вземат връх и да оставят истинската й сила дълбоко заровена в нея. Но все пак тя носи кръвта на фамилията Драгомир, което не е малко. И, разбира се, тя има теб, своя целунат от сянката пазител. Кой знае? Все пак може някога да ни поднесе необикновена изненада.
— Целуната от сянката? — Отново същите думи, с които се бе обърнала към мен госпожа Карп.
— Ти си била целуната от сянката. Прекосила си границата на мрака, озовала си се от другата страна, а после си се върнала. Мислиш ли, че подобно преживяване не оставя белег върху душата? Ти притежаваш по-изострен усет за живота и света — например много по-буден, отколкото е при мен, — макар и да не го осъзнаваш. Ти би трябвало да си мъртва. Василиса заставила Смъртта да те върне обратно и по този начин завинаги се е свързала психически с теб. Ти си на практика обвързана в тази невидима прегръдка и част от теб завинаги ще го помни и винаги ще се бори упорито за живота. Ето защо често изглеждаш толкова безразсъдна в постъпките си. Не сдържаш чувствата си, страстта, гнева си. И тъкмо това те прави забележителна. И опасна.
Не знаех какво да отговоря. Останах безмълвна, което изглежда му хареса.
— Това е създало и вашата телепатична връзка. Нейните чувства винаги ще избликват от нея към другите хора. Повечето обаче не могат да ги уловят, освен ако не ги насочва директно към тях чрез внушението. Но ти притежаваш извънредно развити сетива към необикновените сили, по-конкретно към нейните. — Той въздъхна почти щастлив, а аз си спомних легендата за свети Владимир, който спасил Анна от смъртта. Това навярно е изковало тяхната връзка. — Да, в тази абсурдна Академия никой няма представа колко ценно нещо притежава във ваше лице. Ако не се налагаше да те убия, непременно щях да те взема в моята дворцова гвардия, когато навършеше необходимата възраст.
— Никога нямаше да разполагаш с дворцова гвардия. Не смяташ ли, че някой щеше да се усъмни в чудодейното ти възстановяване? Дори и никой да не бе разбрал за Лиса, кралица Татяна пак нямаше да те направи крал.
— Може би имаш право, но сега това няма значение. Съществуват и други начини да се вземе властта. Понякога е необходимо да се прекрачат установените граници. Мислиш ли, че Кенет е единственият морой, който ме следва? Най-великите и могъщи революции често започват много тихо, скрити в сенките. — Изгледа ме замислено. — Запомни го от мен.
Странни звуци се чуха откъм входа на сградата и аз погледнах в посоката, от която дойдох. Никъде не се виждаха пазителите, които ме бяха пуснали вътре. Откъм ъгъла чух стенания и удари. Намръщих се и извих глава, за да мога да виждам по-добре.
Виктор се изправи.
— Най-после.
Страх пропълзя по гръбнака ми… а после видях Натали иззад ъгъла.