Академия за вампири
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от „Св. Владимир“. И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Тя отново ме блъсна в стената и докато тялото ми се гърчеше от болки на пода, имах чувството, че този път няма да мога да се изправя на крака. Виктор й бе заповядал да не ме убива… но в очите й оставаше онзи зловещ поглед, който ясно ми подсказваше, че именно това иска. Искаше да се нахрани с мен, да засити глада си. Това имаше в очите й: гладът за моята кръв. Така действаха стригоите. Сега осъзнах, че не биваше да говоря с нея. Бях проявила нерешителност, точно както ме бе предупредил Дмитрий, че може да стане.
И тогава внезапно той се появи. Профуча към нас от дъното на коридора като хала, развявайки краищата на каубойския си дъстър.
Натали светкавично се извъртя. Беше бърза, адски бърза. Но и Дмитрий беше не по-малко бърз, така че избегна първата й атака. Лицето му изразяваше непоклатима сила и мощ. Изпаднала в транс, аз следях със затаен дъх колко ловко двамата нападат и отстъпват, как се обикалят един другиго в този ужасяващ смъртоносен танц. Тя бе по-силна от него, това бе очевидно, но за сметка на това бе още крайно неопитна като стригой. Да придобиеш суперсила, още не означаваше, че умееш да я използваш пълноценно.
Докато Дмитрий отлично знаеше как да си служи със силата, която притежаваше. След като нанесе и получи няколко съкрушително безмилостни удара, той направи решаващия си ход. Сребърният кол проблесна в ръцете му като ослепителен лъч от мълния, след което внезапно изгасна, потънал забит докрай право в сърцето й. Изтегли го и отстъпи назад със сковано като камък лице, когато тя изпищя и рухна на пода. След още няколко ужасяващи мига конвулсиите на Натали замряха.
Също толкова бързо той се наведе над мен и подпъхна ръце под тялото ми. Изправи се и ме понесе на ръце.
— Хей, другарю — промърморих в унес аз. — Ти се оказа прав за стригоите. — Но думите ми заглъхваха, а клепачите ми се спускаха.
— Роуз. Роз. Отвори очи. — Никога не бях чувала гласът му да звучи толкова напрегнато, толкова тревожно. — Не заспивай. Не сега.
Вместо отговор се сгуших в топлата му прегръдка, докато ме извеждаше от сградата. Всъщност той тичаше, понесъл ме на ръце, към клиниката.
— Той истината ли каза?
— Кой?
— Виктор… каза ми, че нямало да подейства, ако… Колието.
Започнах да потъвам в мрака, спуснал се над съзнанието ми, но настоятелният глас на Дмитрий пак ме върна към действителността.
— Какво искаш да кажеш?
— Магията. Виктор ми каза, че си ме искал, желаел си ме… означавала съм нещо за теб… и затова е подействала. — Той нищо не отговори. Опитах се да се вкопча в ризата му, ала пръстите ми се оказаха прекалено слаби. — Така ли беше? Наистина ли ме желаеше?
Думите му се изтръгнаха с мъка от устата му.
— Да, Роз. Желаех те. И още те желая. Бих искал… да можем да бъдем заедно.
— Защо ме излъга?
Вече стигнахме до клиниката и той успя да отвори вратата, без да ме изпуска от ръцете си. Щом влязохме вътре, Дмитрий се разкрещя за помощ.
— Защо ме излъга? — отново промърморих унесено аз.
Както ме държеше в ръцете си, той сведе поглед надолу към лицето ми. Успях да чуя в просъница нечии тревожни гласове, все по-приближаващи се и забързани стъпки.
— Защото не можем да бъдем заедно.
— Заради разликата в годините, така ли? — попитах със сетни сили. — Или защото си мой наставник?
Върхът на пръста му нежно избърса една сълза, отронила се и плъзнала се леко надолу по бузата ми.
— И това отчасти е вярно — заговори приглушено. — Но също и… е, нали някой ден ти и аз, ние двамата, ще бъдем пазители на Лиса. Аз ще трябва да я защитавам, каквото и да ми струва. Ако ни връхлети глутница от стригой, ще трябва да им препреча пътя с тялото си.
— Това вече го зная. Разбира се, че трябва да направиш това. — Пред очите ми отново затанцуваха черни искри. Вече губех съзнание.
— Не. Ако си позволя да те обичам, няма да се хвърля с тялото си пред нея. Вместо това ще се хвърля пред теб, за да те защитя.
Медицинският екип най-сетне пристигна и те ме поеха от ръцете му.
Ето как само два дни след изписването ми аз отново се озовах в бялата болнична стая на клиниката. При това за трети път, откакто двете с Лиса се завърнахме в Академията. Беше нещо като рекорд. Имах сътресение на мозъка, а навярно и вътрешни кръвоизливи. Но всъщност така и не се разбра точно. Когато най-добрата ти приятелка е суперлечителка, няма защо да се тревожиш за подобни неща.