Академия за вампири
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от „Св. Владимир“. И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Чудото се случваше пред очите ми, а Албърта ахна, абсолютно изумена. Раните на Кристиан се затвориха. Кръвта му спря да тече. Възвърна се нормалният цвят на лицето му — доколкото мороите въобще имаха цвят. Клепачите му трепнаха и се отвориха. Очите му отново бяха изпълнени с живот. Насочи ги към Лиса и й се усмихна. Беше съвсем като във филм на Дисни.
След това сигурно съм припаднала, защото не помнех нищо друго.
Събудих се в клиниката на Академията, където два дни ми бяха преливали глюкоза и кой знае още какви други течности. През цялото време Лиса неотлъчно беше дежурила край леглото ми. Постепенно събитията около отвличането й започнаха да изплуват в паметта ми.
Наложи се да разкажем всичко на Кирова и на още неколцина специално подбрани и доверени хора за специалните сили на Лиса, за това как бе излекувала Виктор, Кристиан и мен. Новините бяха шокиращи, но администраторите се съгласиха да ги пазят в пълна тайна от всички останали в Академията. На никого дори не му хрумна да предложи да отведат Лиса, както бе станало с госпожа Карп.
Повечето от съучениците ни обаче знаеха, че принц Виктор Дашков е отвлякъл принцеса Василиса Драгомир. Но не знаеха причината. Някои от пазителите бяха загинали при атакуването на хижата, предвождано от Дмитрий, което беше истинска загуба, след като броят на пазителите вече и без това бе застрашително намалял. Принц Виктор Дашков бе охраняван двадесет и четири часа в денонощието, докато изчакваха пристигането на специалните пратеници от кралския двор, за да го отведат. Монархията на мороите може да изглеждаше чисто символична форма на управление в сравнение с много по-раздутия административен апарат в другите държави, но тя си имаше сериозна правораздавателна система. Бях подочула нещичко и за затворите на мороите. Определено не представляваха място, където бих искала да попадна.
А колкото до Натали… с нея беше по-сложно. Тя си оставаше с второстепенна роля, но все пак бе заговорничила с баща си. Именно тя бе подхвърлила убитите животни и бе дебнала за всяка промяна в поведението на Лиса дори преди ние двете да избягаме от Академията. Тъй като владееше елемента земя като Виктор, тя бе повредила пейката, за да си счупя глезена. Като ме видяла как попречих на Лиса да съживи гълъба, двамата с Виктор осъзнали, че за да се доберат до Лиса, трябва да ранят мен… тъй като това бил единственият им шанс да се убедят окончателно в лечителските дарби на Лиса. Натали просто изчаквала удобна възможност. Засега тя не беше поставена под домашен арест, нито й беше наложено някакво друго наказание, защото в Академията не знаеха какво да правят с нея, преди да пристигне екипът от кралския съд.
Но противно на волята си, изпитвах съжаление към нея. Тя беше толкова плаха и неуверена. Всеки можеше да я манипулира, да не говорим за баща й, когото обожаваше и към чието внимание така отчаяно се стремеше. Явно бе готова на всичко за него. Според слуховете тя често ходела в ареста, плачела и отчаяно се молела на стражите да я пуснат да се види с Виктор. Но те й отказвали и я отпращали.
Междувременно двете с Лиса отново възстановихме приятелството си, сякаш нищо не е било. Но в отношенията й с другите се промениха много неща. След цялото вълнение и драма тя сякаш придоби ново разбиране за това, което бе ценно за нея. Скъса с Ейрън. Не се съмнявам, че го е направила възпитано и вежливо, но все пак едва ли му е било лесно. Фактът, че последната му приятелка го бе измамила най-вероятно никак не допринасяше за самочувствието му.
Също така без никакво колебание Лиса започна да се среща с Кристиан, без да се замисля за последиците върху репутацията си. Удивлявах се, като ги виждах на обществени места, хванати за ръце. Самият Кристиан не смееше да повярва на щастието си. Останалите ни съученици също бяха толкова смаяни, че нищо не можеха да проумеят. Досега те едва забелязваха съществуването му, камо ли и през ум да им мине, че той някога ще бъде с принцеса като нея.
Моето собствено романтично изживяване обаче не бе толкова розово, колкото нейното — ако въобще можеше да се нарече романтично. Дмитрий не ме посети, след като се възстанових. На нашите тренировки бе сложен край. И така продължи до четвъртия ден след отвличането на Лиса, когато отидох при него в гимнастическия салон. Освен нас двамата нямаше никого другиго.