Върховната тайна

— Значи това са опасните луди от страховитото отделение на отписаните?

Люкрес взема в ръка мишката, наречена Куе, и я пуска в един изпитателен лабиринт.

— Емил Куе беше измислил метода на Куе, нали?

— Точно така. Той твърдеше, че ако някой си повтори хиляда пъти израза: „Ще победя“, в края на краищата побеждава. Методът му е в основата на самовнушението, следователно — и на хипнозата.

Малката мишка преминава през лабиринта, стига до лоста и силно го натиска.

Люкрес и Изидор вземат друга мишка и я поставят пред заключалка с код.

Няколко секунди и вратичката се отваря.

— Умберто беше прав. Тези мишки са много над средното умствено ниво.

— Супермишки…

— Малки „Финшери“…

Мишките преодоляват препятствията, като се превръщат в акробати, промушват се през прозрачни тръби, плуват, скачат, намират най-прекия път. Двамата журналисти са изумени от находчивостта и интелекта на опитните животинчета.

Изидор посочва една врата. Люкрес вади шперца и я отваря. Друга зала. Прилича на операционна. Зад гърба им се появяват две сенки, изникнали незнайно откъде.

— Разглеждаме? — осведомява се ясен баритон.

Люкрес се обръща и веднага разпознава физиономията.

— Хм, този отдясно е Такаши Токукага, по прякор Японеца-Канибал… — казва тя.

В потвърждение на думите й той рови в джобовете си и вади един кухненски нож.

— Онзи отляво не е толкова известен, но е също толкова страшен — уточнява Изидор. — Пат Удушвача.

В знак на одобрение, мъжът пляска шумно с широка кожена лента, която държи за двата края.

— Показват ги по телевизията, но после се налага да ги приберат някъде — отбелязва Люкрес. — Нямаме късмет, взели са ги тук…

— Сцила и Харибда, последните две чудовища, с които трябваше да се пребори Одисей.

Изидор грабва един стол, за да държи Канибала и Удушвача на разстояние. От своя страна Люкрес се опитва да отвори вратата в дъното.

— Легни, долу, легни! — провиква се Изидор, докато Люкрес обработва ключалката.

Най-сетне езичето се дръпва. Двамата журналисти побягват, затръшват зад гърба си блиндираната врата и пускат резетата. От другата страна двамата мъже блъскат с всичка сила.

— Не се тревожете, вратата ще издържи. Изглежда дяволски солидна.

Разглеждат новата стая, която прилича на работен кабинет. Люкрес отваря чекмеджетата. Изидор се обръща към стените, украсени с огромна фреска, вдъхновена от произведение на Салвадор Дали. На нея пише: „Апотеоз на Омир“. Вдясно — гола жена, камък с изсечени думи на иврит, тромпет, език, ключ, ухо, залепено за кошница; в центъра — мъж с камшик в ръка изкарва три коня от водата; вляво — скулптура на Омир. От една цепнатина на челото му изпълзяват мравки.