Върховната тайна
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Приключения в науката #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Гецова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Върховната тайна». Краткое содержание книги:
„Например, откакто свят светува се знае, че растенията въздействат върху центъра ни на удоволствие. Дори животните се дрогират. Котките — с така наречената котешка трева. Газелите нарочно ядат някои токсични плодове, които ги опияняват.“
Жан-Луи Мартен изкара на екрана рисунки върху пергамент, изобразяващи шамани със звезди на челото и купи с отвара в ръце.
„Индийците, индианците и египтяните твърдят, че именно там, на челото, се намира вътрешното ни око, седалището на съзнанието. Не сме първите, които проявяват интерес към темата.“
Жан-Луи Мартен отвори още няколко файла.
„Тези растения въздействат върху пинеалната жлеза. Какво знаеш за нея, Сами?“
С поглед, вперен в екрана, невропсихиатърът не реагира веднага.
— Тя се нарича още епифиза. Една от най-малките човешки жлези: тежи едва 0,16 грама, червена е на цвят, продълговата, във формата на шишарка. През XVII век Декарт е смятал, че в нея се намира душата… Я виж ти, странно, как не съм се сетил досега…
„Събрах огромен обем информация за пинеалната жлеза. Вероятно отначало е била външен орган, разположен на края на един израстък, и леко е стърчала в горната част на черепа. Изпълнявала е функциите на трето око. Ето снимка на рядък вид новозеландски гущер. Неговата пинеална жлеза се намира извън тялото и е функционална. При човека пинеалната жлеза постепенно се е превърнала в жлеза с вътрешна секреция. Както половият орган, така и тя се диференцира на четирийсет и деветия ден от зачеването. Като че човекът е притежавал външен орган на удоволствието и вътрешен орган на удоволствието.“
— И също както при секса, и тази жлеза изисква съответното обучение!
„Точно така. Първите сексуални опити са непохватни, не сме способни да се контролираме, после постепенно набираме опитност и се научаваме да владеем положението — написа Жан-Луи Мартен. — По същия начин и ти си първият, който подчиняваш пинеалната си жлеза и центъра на удоволствието си. Защото съм убеден, че пинеалната жлеза не е нищо друго освен посредник на Върховната тайна.“
Жан-Луи Мартен прочете на екрана, че при раждането на човека жлезата е голяма — тежи четирийсетина грама, на дванайсетгодишна възраст престава да се развива, след това постепенно атрофира.
„Според специалистите тази жлеза отключва пубертета.“
— Това обяснява защо децата умеят да извличат повече удоволствие от всичко — разсъждаваше гласно Финшер.
„През 1950 г. открили, че пинеалната жлеза отделя две вещества: мелатонин — понастоящем синтезиран химически за производството на медикаменти, за които се смята, че допринасят за човешкото дълголетие; и ДМТ (или диметилтриптамин), който сега също синтезират за получаването на някои халюциногенни вещества.“
Жан-Луи Мартен показа репродукция на Хор — бога с глава на ястреб, който държеше в ръце две растения.
„Разгледай добре тази картина: в дясната си ръка той държи лотосово листо, а в лявата — акациева клонка. При правилно дозиране от лотоса и от акацията се получава растителният диметилтриптамин. Вероятно това питие древните египтяни са назовавали сома. Те стимулирали по химичен път пинеалната си жлеза, която, от своя страна, въздействала върху Върховната тайна. Човечеството е търсило това, което ние открихме, от древността до наши дни. В «Одисеята», когато Омир говори за острова на лотофагите26, вероятно има предвид, че и те са пиели своята сома.“
— Само дето е забравил да добави акацията. Не е искал да даде истинската рецепта, за да не повлияе на читателите…
Жан-Луи Мартен забързано добави:
„Има и нещо друго. Двамата с Атина открихме, че ДМТ настройва сърдечния ритъм на точно определена вълна с дължина осем херца. Много ниска честота, подобна на тази на космическите вълни, излъчвани от звездите; вълни, които преминават през вселената, през материята, през плътта.“
— Доста смущаващо, тъй като наименованието „херц“ идва от името на откривателя на вълните Хайнрих Херц, който изучавал полета на прилепите. А „херц“ на идиш значи „сърце“.
„Когато сърцето ти тупти на честота осем херца, двете ти мозъчни полукълба се настройват на осемхерцови цикли и в този момент минаваш отвъд нормалното световъзприемане. Индианците казват, че минаваш през Майа — завесата на илюзията.“
26
Митично гостоприемно племе, което обитавало либийското крайбрежие на Африка и се хранело с плода на дървото лотос, като всеки, вкусил от този плод, забравял миналото си. — Б.р.