Върховната тайна
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Приключения в науката #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Гецова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Върховната тайна». Краткое содержание книги:
— Олдъс Хъксли говори за преминаване през „вратите на възприятието“, откъдето е взела името си групата на Джим Морисън — The Doors.
„Нещата не се изчерпват единствено със смесването на лотоса и акацията. Навсякъде по света шаманите употребяват растителни опиати: айяхуаска, кока, кафе, халюциногенни гъби, за да предизвикат това състояние.“
— Останалите наркотици надхвърлят значително осемте херца, което предизвиква много силен и неконтролируем ефект. По този начин търсеният положителен ефект се превръща в отрицателен.
„Правилно. Истинското шаманство няма нужда от наркотици. Великите шамани стигат до екстаз с помощта на глада и на медитацията, подчинени единствено на волята им.“
Самюел Финшер наблюдаваше съсредоточено египетското изображение със звездата в средата на главата.
Хилядолетна тайна, останала в сянка, защото е прекалено опасна, за да бъде оставена в ръцете на несъзнателни хора.
„Ние проникнахме отвъд сънищата на шаманите, на наркоманите, на друидите, на египетските жреци и на другите мистици. В центъра на мозъка открихме двигателя на всички наши действия, извора на удоволствието — Върховната тайна.“
Невропсихиатърът разтърка слепоочията си.
— На моменти имам усещането, че когато е стимулиран, умът ми излиза от затвора на костите и на черепа, преминава отвъд сетивата ми и влиза в базата данни на вселената. Това не е просто плътско удоволствие. То е и интелектуално удоволствие. Трудно ми е да престана да искам да ме стимулираш. Наистина е мъчително.
„Вселенска база данни ли каза? Не може ли да бъдеш малко по-точен?“
— Последния път, когато ме стимулира, останах с впечатлението, че имам достъп до информация за привилегировани. Едно изречение ми отвори очите: „Човек си мисли, че открива непознатия външен свят, а той просто открива вътрешния си свят.“ И това не е всичко…
Тонът на невропсихиатъра се промени.
— Видях… видях… толкова неща, че не би повярвал. Вчера например… наблюдавах космически вълни. Нишки, които пресичаха вселената. В единия край имаше черна дупка, а в другия — бяла дупка27. Черната дупка се въртеше като пумпал, всмукваше материята и я превръщаше в гореща магма, която после се трансформираше в чиста енергия. Енергията се вмъкваше в една от нишките, след което се изливаше през бялата дупка.
„Нещо като космически въжета?“
— Да, фини и дълги като паяжина. Имах чувството, че мога да ги докосна. Тези космически въжета бяха много горещи, защото бяха пълни с енергия. От време на време започваха да вибрират и да възпроизвеждат нотата „си“. Имах усещането, че целият ни свят е произлязъл от тази вибрация. Музиката на вселената!
Жан-Луи Мартен беше ужасно впечатлен от видението, което напомняше за изследванията на астрофизиците. Черни дупки, свързани с бели дупки, ефект на арфа, вибрация, нотата „си“.
Лекарят отново бе взел преднина, но Жан-Луи се гордееше, че това е станало благодарение на него.
„Чудесно. Ти свърза науката и поезията, лявата и дясната част на мозъка.“
— Изпитах усещането, че няма три пространствени и едно времево измерения, а по-скоро едно-единствено измерение — пространствено-времево. Впрочем повечето данни, които получавам в тези моменти, не са разположени във времето. Случват се едновременно в миналото, в настоящето и в бъдещето.
Жан-Луи Мартен се намеси:
„Може би чрез Върховната тайна постигаш съзнанието на човека на бъдещето.“
— Когато получа достъп до това странно състояние, се чувствам умиротворен, безкрайно добър, прочистен от всякакви зли помисли. Забравям делничните си проблеми, излизам извън егото си, превръщам се в нещо открито, отворено. Трудно е за обяснение.
„Завиждам ти… Ами ако и аз се подложа на операция?“
Реакцията беше мигновена.
— Само това не! Твоята роля е ясна. Ти си най-трезвото същество, което познавам. На теб е поверен контролът над тази вихрушка. Ако минеш от другата страна, няма да има кой да осигурява прехода между нашите две схващания за реалното.
„Прав си, и аз съм като Харон — лодкаря от Ахерон. За нас, лодкарите, няма последно пътуване…“
Окото на Жан-Луи Мартен — единствената подвижна точка на тялото му, работеше без отдих.
„Понякога ми се струва, че това, което правим, е лошо. Лошо за мен. Лошо за хората. Като че ли се касае за някакво познание, до което се докосваме преждевременно, което не сме подготвени да понесем. Понякога в главата ми примигва сигнална лампичка: «Това няма да остане безнаказано, не отваряй кутията на Пандора».“
27
Според една доста фантастична теория материята, която влиза в черната дупка — „входа“, излиза през бялата дупка — „изхода“, но в друго пространство-време. — Б.р.