Върховното кралство [Рицарят]

Электронная книга - «Върховното кралство [Рицарят]». Краткое содержание книги:

Името му бе Лорн Аскариан.ЕДИН МЪЖНякои казват, че с него дойде нещастието.ЕДНО КРАЛСТВОДруги, че е негова заслугата за спасението.ЕДНА СЪДБАВъв вените му течеше черната кръв на обречените герои.Пиер Певел е един от най-изтъкнатите и обичани представители на френското фентъзи. Отначало работи като сценарист и журналист и подписва романите си с псевдонима Пиер Жак. Става известен с трилогията „Сенките на Вилщад“, публикувана през 2001 г., а следващата година печели Голямата награда за фантастика. За своите романи е получил най-големите награди, присъждани в този жанр: „Имажинал“ (2005), Наградата на гимназистите „Имажинал“ (2009) и „Дейвид Гемел“ (2010) за трилогията „Остриетата на Кардинала“, преведена в над десет страни, включително във Великобритания и САЩ.

Перейти на страницу:

Младата жена все още беше на колене и разплакана, когато Андара я остави и напусна хана. Усмихваше се, самолюбието му се ласкаеше, че е успял да унизи и подчини на волята си още една „кокетка“ — а и тази също щеше да се върне, както и другите, да плати лихвите. Лорн със сигурност не можеше да си позволи да направи такова нещо. Нито пък някой друг в Червените павета. Той единствен имаше тази власт и докато това беше така, нямаше никакви причини да се безпокои. Всичко останало беше само приказки и ръкомахания…

Градският часовник удари полунощ, когато Андара пристигна на мястото, където беше срещата му — малка, изоставена градска градинка. Той беше пристигнал навреме, но човекът вече го чакаше.

— Нямам много време — каза Ериад, като излезе от сянката.

Глава 14

Сутринта на по-следващия ден отец Елдрим дойде пред портата на Черната кула и каза, че иска да говори с Лорн насаме.

— Какво има, отче? — попита Лорн.

— Става дума за една доста деликатна работа, рицарю. Нуждая се от помощта ви, но ще бъде необходима и вашата дискретност в някои отношения.

— Добре.

— Тогава елате при мен в лечебницата след час, ако обичате.

— Не можете ли да ми кажете нещо повече?

— Не мога да повторя пред вас нищо от това, което ми беше казано при изповед. Мога само да насърча този или тази, който говори с мен, да го сподели с други, ако други могат да помогнат по-добре от мен.

Лорн се съгласи.

— До след час, отче.

— Благодаря.

* * *

Един час по-късно в една от градините на лечебницата Лорн се оказа заедно с отец Елдрим и една разплакана млада жена, която черният свещеник се мъчеше да успокои. Лорн не знаеше коя е тя и се съмняваше някога да я е срещал. Беше доста млада и по-скоро хубава, облечена скромно. Седнала и превита на две, тя се мъчеше да сдържа сълзите си, очите ѝ бяха зачервени, а чертите на лицето ѝ издаваха безпокойство.

Лорн седна срещу нея, свали си очилата, наведе се напред и каза:

— Кажете ми.

Младата жена въпросително погледна отец Елдрим, който със съчувствена усмивка я насърчаваше да говори.

— М… мъжът ми… Той изчезна.

— От колко време?

— От… Вчера вечерта се скарахме… Той излезе и… и не се върна.

Тя избухна в плач.

Лорн се изправи и възнагради свещеника с доста неприятен поглед. Значи той беше поискал помощта му за някакъв мъж, който не се прибира след семейна разправия?

— Може би ще трябва да обясните всичко на рицаря, от самото начало — каза отец Елдрим на младата жена. — Като започнете с това коя сте и кой е съпругът ви…

Тя кимна и се овладя.

— Да, простете… Аз… Казвам се Мао Верен. Съпруга съм на Лоа Верен.

— Верен — каза Лорн. — Просбописецът?

— Да. Той.

Лорн си спомни младия мъж, който говореше с другите на чашка, когато Кадфелд се беше присъединил към тях онзи ден в кръчмата.

— Не го познавам лично — каза Лорн. — Но вече сме се срещали. Зная кой е.

Свещеникът взе ръцете на младата жена в своите и ѝ прошепна:

— Можете да разкажете всичко на рицаря, Мао. Всичко. Гарантирам за него. Освен това той единствен може да ви помогне.

Тогава Мао обясни, че с малкото, което печели нейният съпруг, не могат да свързват двата края и тъй като дълговете им се трупали все повече, тя се решила да иде да поиска заем от Андара. Разбира се, направила го тайно. Първо, защото Верен бил човек на честта и много горд, за да дължи пари на такова омразно същество. После, защото Мао знаела какво ще поиска от нея началникът на стражите. Това неизбежно се случило, но поне донесла пари, за да погаси най-неотложните им дългове.

— Аз… мислех си, че постъпвам добре… Имахме нужда от тези пари, разбирате ли? Нужда!

Лорн кимна.

— Но съпругът ви разбра истината, нали?

— Да. Разбра, че съм платила някои от дълговете ни и поиска да разбере как. Аз… не можах да го излъжа. Умолявах го да ми прости, но той изпадна в луда ярост. Той… той ме обиди. Дори си помислих, че ще ме набие, но той излезе преди да го направи… Това беше вчера вечерта. И оттогава…

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?