Върховното кралство [Рицарят]

Понеже познаваше аферите на Андара, Ериад веднага се беше досетил за кой склад става дума. Все пак изслуша обясненията на Вард, които потвърдиха съмненията му.

За да избегне гладна епидемия в Ориал, Градският съвет купуваше жито с лошо качество, което смилаше на брашно и после го препродаваше на ниска цена в най-бедните квартали. Операцията струваше скъпо, но според общинските съветници беше необходима — на първо място трябваше да се избегнат размириците в столицата на Върховното кралство. Кварталните префекти бяха натоварени да преразпределят брашното от общинската помощ, което позволяваше на Йоргаст да се обогатява, като отбива една част от наличностите. Това придобито по нечестен път брашно беше натрупано в един склад в очакване да бъде продадено на по-висока цена.

Според Вард Лорн беше повярвал на едно анонимно сведение и в последния момент беше решил да опразни този склад. Той несъмнено нямаше да е пазен толкова бдително както дома на Андара, а ударът, който можеха да изпълнят, беше не по-малко интересен. Във всеки случай ковачът като че ли предпочиташе тази възможност.

— И какво ще правим с всичкото това жито? — беше се изненадал Ериад.

— Ами ще го раздадем, малкия. Ще го раздадем…

На уличката, където двамата с Вард пазеха каруците, Ериад не можеше да не мисли единствено за Андара, който чакаше напразно и щеше да изпадне в луда ярост, когато разбереше какво се случва. Ериад нямаше никаква вина за това, но достатъчно добре познаваше Андара, за да знае, че някой щеше да заплати тази ярост. Този някой можеше и да е той, Ериад. Или който и да било друг. Андара нямаше да понесе този провал, да не говорим за лишаването от възможността за печалба. А най-лошото беше, че той беше извикал повечето часови от склада, за да ги включи в своята засада…