![Върховното кралство [Рицарят] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/3/vrhovnoto-kralstvo-ricaryat-download.jpg)
Върховното кралство [Рицарят]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Рицарят]». Краткое содержание книги:
Ериад знаеше, че Андара не иска никакви пленници и че дори беше обещал награда за този, който му донесе главата на Лорн. Младият мъж си казваше, че това като нищо би могъл да бъде той. В края на краищата нямаше ли той да е в най-добра позиция, за да нанесе фаталния удар на Първия рицар? Може би Йоргаст щеше да се заинтересува кой беше убил Лорн. И кой знае дали един ден името му нямаше да стигне до ушите на Естеверис? Защото освен че беше хубаво момче, Ериад беше и амбициозен. Истинска ангелска мутра, но ангел без скрупули и неспособен да почувства и най-малкото угризение.
Беше се оказало направо прекалено лесно да заблуди Лорн и неговата клика.
Почти толкова лесно, колкото да ги привлече в устата на вълка…
Ериад се усмихна при тази мисъл, докато влизаше в двора на Черната кула, но усмивката му бързо се смени със смущение, когато завари ониксовите гвардейци готови за тръгване в две каруци.
— Има промяна — каза му Лорн. — Качвай се, ще ти обясним по пътя.
Хванат неподготвен, младият мъж не можеше да откаже ръката, която Дуайн му подаваше.
Андара чакаше в дъното на едно преддверие с двама от своите стражи, когато трети дойде тичешком при тях и каза паролата.
— Аз съм — каза той, като спря на входа на преддверието — Тук ли сте?
Андара направи крачка напред и излезе от сянката.
— Очевидно — изсъска той нервно. — Ама не стой като побит там, кретен такъв!
Останал без дъх, мъжът хвърли последен поглед зад себе си, преди да се подчини. Идваше от Черната кула, която Андара му беше наредил да наблюдава докато тръгнат ониксовите гвардейци.
— Готово — каза той. — Тръгнаха.
— Ериад с тях ли е?
— Да.
— Кога ще дойдат?
— Мисля, че след половин час.
Андара се сепна.
— Струва ми се доста дълго — каза той. — Сигурен ли си?
— Идват с две каруци, затова.
— Кар… — започна Андара. — А?
— Две — уточни мъжът.
Смутен, началникът на стражата се почеса по бузата.
— Но защо каруци? — запита се той полугласно.
— Е! После ще видим…
Като се обърна към двамата стражи, с които чакаше, Андара каза:
— Идете да предупредите другите. Всички да са готови.
Ониксовите гвардейци спряха каруците в една тъмна уличка и зачакаха Йерас, който отиде да разузнае, да се върне.
— Само трима часови — обяви той тихо. — Един на портала и двама патрулиращи. Вътре няма никакво движение.
— Отлично — каза Лорн.
Кварталът беше много тих, защото в него не живееха много хора. Основно се състоеше от складове, силози, строежи, работилници и празни терени. От небето Голямата мъглявина разпръскваше бледа светлина.
Лорн се обърна към своите хора:
— Вард и Ериад, вие оставате тук при каруците и чакате нашия сигнал. Другите с мен. Готови ли сте?
Всички потвърдиха.
— Тогава да вървим.
— Внимавайте — каза Вард.
С ръка върху дръжката на меча Лорн тръгна с големи гъвкави, тихи крачки, следван от Дуайн, Логан, Лиам и Йерас. Старият ковач ги гледаше как се отдалечават, после спокойно се обърна към Ериад и попита:
— Случайно да ти се намират зарове?
Застанал в засада заедно с петнайсетина мъже, разпръснати в градината около къщата, Андара поглеждаше към небето и ругаеше. Беше изминал повече от час, откакто ониксовите гвардейци бяха напуснали Черната кула, и все още не бяха пристигнали. Нещо ги беше забавило? Дали не се бяха отказали в последния момент? Дали Лорн не беше надушил капана?
Ами ако Ериад е бил разкрит?
Андара се опитваше да мисли разумно.
Подобна възможност да се отърве от Лорн несъмнено никога нямаше да се появи отново. Струваше си да се прояви малко търпение. Щеше наистина да е прекалено глупаво да изтърве всичко само защото не беше изчакал още четвърт час.
Лорн и хората му скоро щяха да прескочат тази стена, Андара го знаеше.
Подпомогнат от Дуайн, Лорн се покачи на крепостната стена и я яхна. После помогна на Йерас да се качи, после беше ред на останалите. Дуайн мина последен, Логан и Лиам трудно го повдигнаха.
Лорн внимателно тупна от другата страна и извади меча си, сетивата му бяха напрегнати до краен предел. Хората му скоро дойдоха при него, и те с оръжие в ръка. Знаеха какво трябва да правят и само чакаха знак от капитана си.
Лорн им даде знак и тръгна надясно, Дуайн вървеше по петите му. Лиам и Логан тръгнаха наляво, за да минат от другата страна на огромния склад, който се извисяваше пред тях тъмен и тих. А Йерас се зае да се прехвърли безшумно в него.
Ериад оставаше невъзмутим, но стомахът му се беше свил от притеснение и от някаква смесица от гняв и тревога. Лиам му беше обяснил в каруцата, която леко се поклащаше, че целта им се беше променила. Бяха решили да не нападат къщата на Андара, а да изпразнят един склад на пристанището.