Контролен изстрел
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Контролен изстрел». Краткое содержание книги:
Значи и нуждата от нея отпада.
3.
Тъкмо влезе в кабинета си и вътрешният телефон зазвъня:
— Най-сетне! — Меркулов бе сърдит. — Какво става, нали се разбрахме да завършим твоето дело сутринта! Стоя като някой глупак…
Саша едва се сдържа да не зададе наивния въпрос: „Костя, защо — като?“, но отговори спокойно, без сянка на усмивка:
— Извинявай, но от седем съм хукнал из Москва. Току-що бях във фирмата на Посьолков, там няма нищо, Костя.
— Няма, значи няма. — Меркулов реагира без всякакви емоции. — Вземай досието, всички придружаващи документи и идвай при мен.
От деня на убийството беше изминала една седмица. От момента, когато Турецки взе в ръка тъничката папка с няколко листа дело вътре — днес е шестият ден. А има усещането, че разследването е продължило вечност. Вече се измори от него. Само свидетелските показания тежат поне килограм. А още не са дошли заключенията на криминолозите по повод колата, анализът от Ким Курзаев, материалите по списъка на кацналите пътници от Франкфурт… И много други неща няма.
Саша взе от Клавдия Сергеевна пакета, дошъл от МУР, с фотороботите и сложи цялата камара с материали на допълнителната маса в кабинета на Меркулов. Когато хвана пакета, кой знае защо усети, че пръстите му потреперват леко. Сякаш държеше в ръце предсказанието на съдбата си.
— Ще погледнем ли? — попита Меркулов.
— Отваряй — кимна той и неизвестно защо стана.
Саша извади от плика два плътни листа. Сложи ги един до друг на бюрото на Костя. Заобиколи го и застана до Меркулов. Да, можеха да очакват и повече. За двата портрета можеше да се каже, че смътно напомнят някого, но същевременно са напълно непознати. Турецки разбра скептичната оценка на непознатата му Вера Константиновна, новата сътрудничка от Научно-техническия отдел и на Володя Яковлев, които още вчера заявиха, че сведенията са прекалено неясни, а човекът може да бъде разпознат само при много голямо желание. С една дума, Семьон Червоненко малко им е помогнал. Вероятно поради наличието на някакво своеобразно художествено виждане у шофьора Сеня или тъкмо обратното, поради пълната му липса, изобразените на портретите изглеждаха като млечни братя. И именно като роботи, а не като хора с техните индивидуални черти на лицето. Но, по дяволите, единият от тях, с тъничката черта на мустачките над горната устна, определено напомняше на Саша някого. Погледна Костя, той него, двамата свиха рамене, а Меркулов, без да губи напразно време, пъхна двата фоторобота в плика и небрежно го отмести на края на бюрото, за да не се занимават повече с тях. Саша познаваше този маниер да решава някои въпроси бързо и категорично. Като не стават, не стават…
После със съвместни усилия бе съставено мотивирано постановление за прекратяване делото за убийството на С. Е. Елмазов във връзка със смъртта на обвиняемия В. А. Кочерга. Когато приключиха и с този въпрос, Костя стана от мястото си и тръгна към прозореца — постоя в любимата си поза на капитан Немо, изпращащ съратниците си в последния им път. В една стара книга имаше такава картинка: едната ръка на гърдите, другата стиснала брадичката. Впечатляваше. По-рано, сега вече не.
— Костя, ще се прибера в кабинета си — каза Саша без всякаква надежда да получи поне някакъв разумен съвет.
— Не е ли звънил Фьодоров по списъка на „Луфтханза“? — сякаш се пробуди Меркулов, без да се обръща от прозореца.
— Още не. Сега ще питам Ким и нашия НТО. А с тях какво ще правим?
— Как какво? Умник, да ме прости Господ… Искам да обмисля въпроса как да прехвърлим твоя господин Волков на оня полковник от ФСС, там е въпросът. И каква ще е ползата от рокадата. Какво да поискаме насреща. Добре де, сега върви, но ако тръгнеш, непременно ми съобщи. Една мисъл ми се върти… но по-късно, по-късно.