Контролен изстрел
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Контролен изстрел». Краткое содержание книги:
7.
Той се качи при Фьодоров и го намери самотно замислен. Пред него на бюрото имаше дълъг списък с фамилии, а срещу всяка — някакъв знак с цветен флумастер. Саша разбра за какво се е умислил. „Луфтханза“ се е отзовала и сега ченгетата хвърчат да търсят „нашите“, руските пътници. Нали католиците не носят руски православни кръстчета. Също и лютераните.
Той седна срещу началника на МУР, като кимна към списъка:
— Много ли са?
— Сините кръстчета — отвърна той и обърна списъка, така да се каже, с „лице“ към Турецки.
Сините не бяха толкова много. А и списъкът не беше голям, може би сега не е туристически сезон и не пътуват много хора. Саша преброи, че руснаците са общо шестнайсет. От тях в списъка са задраскани четиринайсет. Това са тези, обясни Фьодоров, които са долетели благополучно, живи и здрави са и са налице. В това време иззвъня телефонът, Фьодоров бързо вдигна слушалката, изслуша съобщението, взе списъка и като се наведе ниско над него, притискайки го едва ли не със слушалката към бюрото, нарисува още едно кръстче.
— Край — рече той и затвори. — Останаха четирима, но момчетата са намерили тримата, току-що и Низовски. Остава последният, който просто не съществува. Това е Рослов. Владимир Захарович. Но всъщност в Москва няма такъв човек.
— Как така няма?!
— Обяснявам. На франкфуртското летище, както и на всяко друго, преди качването в самолета пътникът показва билета и паспорта си, предава си багажа и така нататък. Както ни съобщиха, всичко това е направил и Рослов. В документите не може да има никакъв фалш, в това отношение при тях е строго. Всички посочени в документите хора са пристигнали в Москва. Между другото, имаме паспортните данни на този Рослов, всичко е както трябва, издаден е от московската милиция. И това успяхме да проверим. Но когато отидохме на адреса, се оказа, че къщата е съборена още преди две години, а в домовата книга просто няма такова име. Всичко ли е ясно?
— Тъкмо обратното — огорчи се Турецки. — Вие сте направили всичко правилно, разбира се, и аз трябва да си платя, само да получа аванса за отпуската. И болничните. Но можеше да се тръгне и от другия край. Разбираш ли, трябвало е веднага да се разпита всеки намерен от вас пътник: къде е седял, с кого, как е изглеждал съседът му. Да се съберат словесните портрети, да се фиксират примерно характерните жестове, особеностите в поведението. А сега ще се наложи всичко наново… Ти им дай фотороботите на оня, без мустачките, нека го показват, може някой да го познае, да добави нещо от себе си. Както знаем прекрасно двамата с теб, човешката памет е тъмна Индия. Има хора като нашия Сеня: за него всички са с едно лице. А друг притежава такава зрителна памет, че до края на дните си помни човека, до когото е седял два часа. И с теб се е случвало, току се залепи някаква физиономия и се мярка пред очите ти, макар да си нямаш хабер от този човек. А другият път е да се търсят хората, които познават Рослов. Все пак не живеем в безвъздушното пространство.
— Тук си прав — потвърди Фьодоров. — И какво друго предлагаш?
— Вие карайте на чисто, а аз ще започна от другия край. Диктувай ми координатите: къде е регистриран, къде е техният жилфонд, ремонтната служба. Ще се наложи да търсим съседи.
Като свърши с това, Саша извади на бюрото резултатите от експертизите. Фьодоров прочете всичко внимателно и замислено заби поглед в бюрото.
— Всичко ли ти е ясно? — поинтересува се Турецки, смятайки, че сега непременно трябва да се появи първата бръчка на челото на Фьодоров.
— Засега виждам едно: имаме всички основания да направим официален разпит на Волков. А също на сътрудниците му, които са имали или имат отношение към автомобилния бизнес на директора си.
— Освен това знаем твърдо и че двама души са ползвали колата: един възриж, както го описа Кочерга и съседката му Зубова, с тясно лице, прилича на евреин, а вторият е кавказки тип. Кочерга го наричаше „чеченеца“. Мисля, че трябва още веднъж да се поговори със Зубова. Тя вече описа накратко тия милиционери килъри, и Кочерга, ако си спомняш, аз ти казвах, веднага ги позна. Трябва още веднъж: детайли повече, по-точни. Ще го свършиш ли?