Контролен изстрел
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Контролен изстрел». Краткое содержание книги:
Но, разбира се, не можеше да съобщи сега това на Грязнов. Пък и въобще не заслужава да използва непроверена информация.
Засега освен сумати необходими неща за деня, Саша планира да се запознае с Алексей Николаевич Посьолков и да се види с Олег.
Като избягваше прекалено втренчения поглед на Слава, той веднага се скри в банята и се зае активно да приведе в ред външността си. Но нали и Грязнов не е вчерашен — застана до вратата на банята и безцеремонно прекъсна песенните упражнения. Когато Саша се бръснеше, винаги пееше-мучеше нещо трогателно от рода на: „И рече мама: всичко става, сине…“, наистина без никакъв успех. Но какво можеше да отговори сега на Грязнов? Едва ли ще го задоволи истината. А да лъже приятеля си… И той повтори казаното току-що от Шура:
— Не го вземай навътре, старче, всичко ще се оправи.
— Какво ти наговори тя? — настояваше Грязнов, без да обръща внимание на овехтялото „утешение“.
— Ах, тя! Разбираш ли, Слава, не знам от кого е излязла инициативата — от нея или от нашия Олег, но той казал, че е мой консултант. Имахме с него такава уговорка. При това той сам помоли да не се афишира участието му в помощ на моето следствие. Каза: ще помогна каквото мога — със съвети, консултации и така нататък. Та така, той казал, тя казала. Нали чу. Или обратно, върви разбери сега? Нали всички бяха трезви! И работата се задълбочава. Оказва се, че някой Посьолков, на чието име е бил взет фолксвагена, с който са пътували килърите, е починал благополучно преди една година, а синът му, с когото в най-скоро време трябва да се срещна, е президент на скапания „Мостранслес“, където работи небезизвестната ти другарка Грибова. Тя на свой ред изтълкува желанието ми като посегателство на крехкото й материално благополучие… Тюуу! Разбираш ли нещо?
Славка разглеждаше подозрително Турецки, навел главата си смешно на една страна. Саша разбра погледа му и много се зарадва:
— Виждаш ли? Какво мога да ти обясня, като светът отдавна се е побъркал? Прости на грешната ми душа, а аз ще се доизбръсна и отивам в кантората да пиша постановление за прекратяване на делото.
2.
Пред Турецки стоеше дилемата: откъде да започне? Ситуацията изискваше да прави всичко едновременно, но за това нямаше нито сили, нито възможности. И реши да започне с Посьолков, понеже офисът му бе най-близо до кантората. Позвъни му вкъщи, обади се Ала Павловна. Когато Саша се представи, тя малко се почуди — може би се съветваше с мъжа си — и най-сетне съобщи, че той вече се е облякъл и слиза към колата, но ей сега ще се обади. Защо трябваше да обяснява всичко това? Дали е глупава или не й е чиста съвестта? Нали вчера се паникьоса неизвестно защо? Но как е научила Татяна? Подслушвала ли е? Или си е казала думата особената степен на доверителност в отношенията с шефа?
— Слушам ви внимателно — чу в слушалката.
Турецки се представи още веднъж, каза, че има спешна нужда да се срещнат, при това говореше така, че у президента на фирмата да не възникне желание да си измисли някакво неотложно съвещание. Но не, стори му се, че гласът му си остана спокоен и доброжелателен. Посьолков се осведоми кога и къде могат да се срещнат. Саша предложи в неговата кантора. Оня се съгласи охотно и добави, че ще бъде в кабинета си след трийсетина минути.
Това го удовлетворяваше напълно: след половин час и Саша разчиташе да е на „Илинка“.
Позвъни още на едно място, като предварително затвори вратата към стаята, където отиде измъчваният от много противоречия Грязнов. Там телевизорът запознаваше видимо остаряващия детектив с новите перипетии на предизборната битка и съпътстващите я мафиотски разчиствания на сметки. Значи Славка е увлечен и няма да чуе.
Олег се обади след четвъртия или петия сигнал. Сигурно е дотичал. Саша леко му се скара, че е излъгал майка си и не е позвънил, и изобщо кара кола из нощния град в нетрезво състояние. Олег мърмореше нещо нечленоразделно в отговор, но като че ли не губеше благодушното си настроение. Най-сетне Саша реши, че може да спре да дрънка, и каза, че днес спешно трябва да се видят за много сериозен разговор.
— Надявам се, че няма да започнеш да ми четеш конско, а, Саша? — изхили се Олег.
— Първо, на какво отгоре, и второ, по какъв повод? — искрено се учуди Турецки.