Контролен изстрел
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Контролен изстрел». Краткое содержание книги:
Затова Саша намали крачката, озърна се, избра си нужната пресечка и тръгна с походка на безделник, понеже успя да дойде за двайсет и пет минути, а пред вратата на нужния вход не видя никакви коли. И правилно, защото, когато много е нужно, той умееше да кара бързо. И да не се забърква в ненужни истории.
Заради хладното време Турецки бе облякъл шлифер — хубав, почти нов, но разбира се, не такъв дълъг, каквито носят сега богатите престъпници и техните жертви. Главното е, че с него Саша се чувстваше комфортно. Като спря пред входа, вдигна яката и запуши спокойно, оглеждайки съседните сгради внимателно, ненатрапчиво. Служителите бързаха за работа. Странно, кой знае защо всички идват в последната минута. И главно жените — с множество пъхнати един в друг целофанови пакети. Горките жени — не могат без багаж. Нали вече има всичко, магазините са отрупани със стоки и цени, а те все мъкнат ли, мъкнат. Кой знае защо в този район жените бяха повече. Ами да, обслужващ персонал.
Наблизо меко спря дълъг тъмносин автомобил волво — седемстотин и четирийсет — хубава кола, огледално шлифована, мощна. Методич има право, трябва да се уважава и да кара скъпи коли. А за да се уважава, трябва да има повече пари. А за да ги има, трябва да умее да краде. Или да лъже. Защото сега кретаме на биологическия минимум. И днес лозунгът: по-добре беден, но честен, не върви, не. Той е подходящ за малцина. Може би за глупаците. Впрочем Турецки също не би се отказал от богатство, но честно спечелено. Но не е някой велик артист или писател класик. Той е следовател и не взема подкупи. Макар че може би напразно. Достатъчно, това са глупости, време е да се запознае…
Алексей Николаевич се оказа достатъчно млад, някъде към трийсет и пет, не повече, широкоплещест и с тънка талия. Така изглеждат борците класическа категория. Триъгълник, поставен на върха. Сега Саша се сети, че сигурно като млад се е занимавал със спорт, при това сигурно е преуспял и може би там, сред силните спортисти, е срещнал жена си. Какво толкова! По правило бившите спортисти са прилични хора, ако им е провървяло в живота и не са се оказали изхвърлени в канавката. Саша пръв подаде ръка и се представи:
— Ако не греша, вие сте Алексей Николаевич?
— Познахте, е-е…
— Александър Борисович.
— Да, да, извинете. Не сме ли се срещали по-рано?
„Ех, че повод — по-добър не може да се измисли!“
— Не, не сме се срещали, но аз ви открих лесно. Искате ли да знаете как?
— Много интересно. — Посьолков също извади цигарите си и като видя, че Турецки още не възнамерява да хвърля своята, запуши и махна на шофьора си с ръка. Онзи кимна и се отдалечи зад ъгъла, където сигурно е паркингът им.
— Когато видях вчера съпругата ви, а в миналото съм се занимавал със спорт, е, с необходимите видове, професионално, нали разбирате…
— А, да.
— Помислих си: сигурно са от силовите спортове. Гюлле или нещо от този род — той погледна Посьолков с интерес, — познах ли?
— Ами… — Той се усмихна и уклончиво сви рамене.
— А когато накрая й направих забележка, че отваря вратата, без да пита кой е, а тя със смях сви рамене, аз искрено започнах да съчувствам на крадеца, който се осмели да дойде у вас без покана. Така ли е?
Посьолков се засмя весело.
— А по-нататък, както разбирате, е въпрос на техника. Къде могат да се запознаят добрите младежи? Разбира се, в спорта! И когато ви видях, веднага реших: най-вероятно е класик. Познах ли?
— Не съвсем, занимавах се със свободна борба. Но — близо сте! Съвсем близо! Хвърляйте фаса, да се качваме в кабинета ми.
Така със смях, при това съвсем искрен, не предполагащ някаква измама или номер, те се качиха с асансьора на шестия етаж и влязоха в скромен четиристаен офис, обзаведен, както вече Турецки знаеше, с напълно стандартни мебели.
Саша го попита още в асансьора кога е напуснал тепиха. Посьолков отговори, Турецки веднага цитира няколко големи имена, естествено, че ги познаваше. И с такова светло настроение, когато с удоволствие си спомняш красивата славна спортна младост и до теб е човек, който също помни това и споделя спомените ти, двамата минаха през цялото помещение към кабинета на президента.