Интервенция [bg]

Двадесет и пета глава

12:04 на обяд, неделя, 7 декември 2008 г.

Ню Йорк Сити

Джеймс се наслаждаваше на опияняващото чувство, когато напусна ухаещата на тамян катедрала, за да се върне в резиденцията. Катедралата беше претъпкана от хора за Голямата литургия и в нефа нямаше и едно място за сядане. Хорът беше свършил отлична работа, без нито една грешка, а неговата проповед мина хубаво и се прие добре. Предишната вечер, след като секретарите се бяха върнали в таванските си стаи, Джеймс бе решил да изнесе на сутринта проповед за ролята на Света Мария в съвременната Църква, първо защото беше подходящо за празничния неделен ден, и второ защото темата занимаваше съзнанието му от дни.

Сега, след като стресът от Голямата литургия бе минал, Джеймс нямаше търпение да се върне към Шон, Сана и проблема с костницата. Той знаеше, че следващата седмица ще е критична, и се молеше усилията на секретарите му да се увенчаят с успех. Когато се заизкачва по стъпалата, първото нещо, което видя, беше дървената пейка пред кабинета си, заета от петнайсет-шестнайсет годишно рошаво момче с такова красиво лице, ангелска усмивка и лъскава, стигаща до раменете златиста коса, че Джеймс не успя да реагира, за миг помислил, че това е видение на ангела Габриел. Момчето беше облечено в черни одежди с качулка, пристегнати със синя лента.

Идвайки на себе си с известно усилие, Джеймс откъсна очи от младежа и влезе в офиса си. Той бързо се плъзна зад масивното си дъбово бюро, за да си поеме дъх, знаейки, че брат Малони несъмнено ще се материализира всеки миг. Голямата въпросителна в съзнанието на кардинала беше дали момчето е избрано за предстоящата задача. Ако беше така, ударът на Джеймс щеше да е право в десетката, или поне така се надяваше. Само че имаше малък проблем. Младежът бе прекалено млад, по-скоро дете, и Джеймс се запита дали би могъл евентуално да го натовари с толкова важна работа.

Както очакваше, вратата се отвори след кратко почукване и секретарят пристъпи вътре.

— Името му е Люк Хестър и да, кръстен е на евангелиста Лука.

— Изумителен е — каза Джеймс. — Трябва да те поздравя за това, но не е ли прекалено млад за спешна теологична помощ? За случая ще е необходим известен психологически опит.

— Ако прочетете набързо биографичните му данни, които събрах, ще разберете, че той е по-възрастен и следователно по-мъдър, отколкото младият му, ангелски вид предполага. Двайсет и пет годишен е, само след месеци ще стане на двайсет и шест.

— Мили боже — възкликна Джеймс. Той взе папката от бюрото си и разтвори корицата да погледне датата на раждане. — Никога не бих предположил.