Интервенция [bg]

— Ако искаш да влезеш, ще трябва да си сложиш ръкавици и шапка. Тя внимава много, не бива да се допусне замърсяване. А що се касае до напредъка й, нямам и най-отдалечена представа. Когато дойдохме тази сутрин, тя си облече предпазното облекло и влезе директно там. Имам чувството, че нещата се развиват добре. Иначе щеше да дойде тук и да започне да се оплаква. Благодарение на Джак, тя получи страхотно място за работа, с оборудване последна дума на техниката.

Джеймс почука силно по стъклото на вратата с надеждата да привлече вниманието на Сана. Явно успя, защото тя внезапно спря да се движи и вдигна глава, сякаш се ослушваше. Той почука по стъклото отново, правейки й знак да излезе във външния офис.

— Добро утро, Джеймс. — Сана провря покритата си с шапка глава. — Или вече е следобед?

— Следобед е — каза Джеймс. — Имаш ли нещо против да се присъединиш към нас за няколко минути? Искам да ви съобщя нещо.

Сана се поколеба, осъзнавайки, че ще се наложи да съблече работните си дрехи, но все пак открехна вратата и после я затвори след себе си.

— За какво съобщение става дума? — обади се Шон.

— Да, какво имате предвид? — попита и Сана, докато сваляше качулката си.

— Първо, позволете ми да попитам какво правите тук? — попита Джеймс. — Виждам, че Шон бележи прогрес, макар и не със скоростта, с която предпочита.

— Аз се справям изключително добре — отговори Сана. — Лабораторията е наистина първокласна и невероятно удобна за работа. Този следобед трябва да стигна до фазата на екстрахиране с центрофугата. Точно сега пробата ми е в разтворител с почистващия препарат, за да се отворят клетките и протеиназите да денатурират протеините. С тази скорост мога да бъда във верижната полимеразна реакция, или PCR, не по-късно от утре.

— Не е необходимо да ми казваш подробностите — каза Джеймс. — За мен това е все едно на китайски.

Всички се засмяха, с изключение на него.

— Второ, бих искал да ви благодаря за снощната чудесна вечер и да кажа, че храната направо беше изключителна.

— Благодаря ви, отче. — Сана се изчерви.

— Искам да кажа същото и за компанията — добави Джеймс с усмивка, за да подчертае, че се опитва да бъде духовит. — Шегувам се, разбира се, но научих с разочарование, че желанието ми Дева Мария да не бъде намесвана в тази афера няма да се случи. Поне не и този път. Прав ли съм в предположението си, Шон?

— Напълно. Не знам как да бъда по-ясен. Снощи, трябва да призная, прекалих с алкохола, и не мога да си спомня нищо, което съм казал. За това се извинявам, но съм сигурен, че съм бил пределно ясен за намеренията си по отношение на костницата и съдържанието й.

— Ясен, наистина — кимна Джеймс. — Достатъчно ясен за мен, че да прекарам много часове в мислене и молитви за това да ми бъде посочен пътя, по който бих могъл да променя мнението ти. Преди всичко искам да кажа, че се отказвам да го направя лично. Прекалено сме близки един с друг, което се доказва от обръщението ти към мен — „шишко“…