Интервенция [bg]

— Мога и аз да карам — предложи Джак. — Пийнах съвсем малко.

— Добре съм — каза Джеймс, докато се опитваше да се измъкне от тясното пространство.

Пътуваха мълчаливо, докато излизаха от Уест Вилидж, всеки потънал в мисли за напрегнатите разговори по време на вечерята.

— Шон е непоносим — внезапно произнесе Джеймс, докато чакаха светофара да светне зелено, преди да излязат на Уестсайдската магистрала. — Разбира се, той винаги е бил такъв.

— Винаги си е бил чешит — кимна Джак.

Джеймс го погледна, загледан в решителния му профил на фона на уличните лампи.

— Това беше по-скоро вяла подкрепа.

Джак се обърна и очите им се срещнаха за миг, преди да светне зелено и Джеймс да потегли напред.

— Съжалявам — каза Джак. — Не трябваше да казвам нищо, за да не влошавам още повече нещата за теб. Наясно съм колко раздразнен се чувстваш, но по мое скромно мнение той като че ли също има право.

— На негова страна ли си? — поиска да знае Джеймс със смесица от изненада и неверие.

— Не, не съм на ничия страна. Но последния път, когато той ме покани на вечеря и бяхме сами, докато миехме чиниите, поговорихме накратко за впечатляващите ти успехи в църковната йерархия. Това го накара да ми каже някои неща, които не съм знаел. По времето, когато тримата се запознахме в колежа, той е бил вече отлъчен католик, но никога не съм знаел защо.

Джеймс му хвърли бърз поглед, преди да върне вниманието си отново към пътя.

— Не ми казвай! Не се е самозадоволявал, нали?

— Не, нищо чак толкова драматично, но близко.

— Виж ти, това е нещо ново — промърмори Джеймс. — Какво имаш предвид под „близко“?

— Тъй като не съм имал опит в религията заради факта че израснах в атеистично семейство, не ми е удобно да разказвам историята му, но все пак ще я разкажа. Явно като тийнейджър Шон е бил привързан към Църквата, както са били двамата му родители.

— Това го знам — прекъсна го Джеймс.

— Тогава знаеш, че всички те са били много дейни в енорията си.

— И това знам.

— Както и да е — каза Джак, — той стигнал до пубертета без особена подготовка, може би дори никаква. Както сам го разказва, изглежда по-скоро смешно. Явно е мастурбирал първия път случайно е бил страшно изненадан. Бил под душа и миел старателно интимните си части, и колкото по-чисти ставали, толкова по-добре се чувствали, докато накрая получил оргазъм, който описва като божествено удоволствие. По очевидни причини тази случка го подтикнала да си взема душ по няколко пъти дневно и да си мисли, че така се доближава по-плътно до бога.

Джеймс се улови, че се подсмива въпреки неловкостта си. Можеше ясно да си представи Шон да разказва подобна история, тъй като беше добър разказвач. Но миг по-късно утихна, изпитвайки страх как ще завърши историята.