Интервенция [bg]

Джеймс се почувства по-добре. План Б беше възникнал от нищото и той леко се укори, че не е помислил за това по-рано. Както ранните монаси бяха помогнали за стабилизирането на ранната църква, особено след като Константин бе легализирал християнството и покръстил в него масите, днешните монаси щяха да подкрепят Църквата. По някакъв начин Джеймс беше сигурен в това, не се съмняваше, че ще намери човека, който може да го направи.

Съзнателно потискайки импулса си да шофира с по-висока скорост, за да стигне до резиденцията, където възнамеряваше да започне план Б още същата вечер, Джеймс стигна до кръговото на Кълъмбъс авеню. Оттук той използва Сентръл парк саут, за да пресече към Ийст Сайд и вкара колата в гаража. После се отправи с бързи крачки към резиденцията, като отчаяно се опитваше да вдигне шум, когато влезе през входната врата.

Скоро стана ясно, че не е бил достатъчно шумен, тъй като нито брат Малони, нито брат Карлин се появиха. Сигурно вече си бяха легнали в малките си стаи на четвъртия етаж, затова той влезе в малкия асансьор, който по принцип рядко използваше, и след малко вече се намираше на най-горния етаж. Излезе от кабинката в коридора и почука силно по двете врати, провиквайки се, че иска да види двамата секретари в офиса си колкото се може по-скоро.

После без да дочака отговор, Джеймс се върна в асансьора и слезе два етажа по-долу. Отвори кабинета си, светна лампата и се разположи зад бюрото в очакване на подчинените си. Никога преди не се бе случвало да ги безпокои, след като вече бяха приключили ангажиментите си за деня.

Брат Малони дойде пръв. Беше навлякъл карираната си роба над пижамата и Джеймс си помисли, че прилича на бостанско плашило заради ръста, мършавото си тяло и изпитото лице. Дори късо подстриганата му червена коса, която стърчеше, подсилваше това впечатление, напомняйки за слама.