Зовът на костите [bg]

Ириарте слезе от колата, заобиколи я и застана между двамата.

- Не сега, инспектор Монтес - отсече той, - не-се-га - повтори той напевно, сякаш говореше на малко дете.

Монтес отстъпи с неохота.

Амая тръгна към вратата и остави двамата мъже един срещу друг под дъжда.

Влезе вкъщи, влачейки крака. Чувстваше се болна физически и в противовес на влагата навън сухата и уханна топлина от камината предизвика у нея толкова силни тръпки, че тялото й видимо потрепери. Джеймс подаде детето на лелята, стреснат от вида й.

- Какво ти е? Болна ли си, Амая?

- Само уморена - отвърна тя и седна на стълбите да събуе калните ботуши.

Джеймс се наведе да я целуне и се отдръпна притеснен.

- Нищо подобно, имаш температура.

- Не - възрази Амая, осъзнавайки, че е прав; да, имаше температура.

- Върви да свалиш тия мокри дрехи и си вземи горещ душ - нареди лелята, докато слагаше бебето да легне в количката. - След десет минути ще се кача да те видя.

- Ибай - прошепна Амая, протягайки ръка към детето.

- Амая, по-добре е да не го пипаш сега, докато не разберем какво ти е, едва ли искаш да го заразиш

Джеймс й помогна да съблече дрехите си, залепнали за тялото от дъжда, и да се пъхне под душа. Щом усети горещата струя върху кожата си, Амая разбра какво става с нея. Тялото й реагираше, от няколко дни не кърмеше Ибай както трябва. Кожата на гърдите й беше напрегната, топла и много болезнена. Излезе от душа, глътна две противовъзпалителни и потърси в джоба си кутийката с две дози от ония хапчета, които щяха да сложат окончателно край на възможността да кърми сина си и които не бе пожелала да изпие преди няколко дни. Пъхна ги и двете в устата си и ги преглътна заедно със сълзите на провалена майка. Сломена и объркана, тя седна на леглото и не разбра дори, че заспива. Джеймс се върна с бутилката вода, която бе поискала, и като я видя така, заспала гола в пълно изтощение, се загледа в нея, питайки се дали завръщането в Бастан беше добра идея. Метна една завивка отгоре й, легна до нея и много внимателно прехвърли ръка през горещото й от треската тяло, чувствайки се като пътник, който се промъква на круизен кораб без билет.