Зовът на костите [bg]

- Хлапакът е жертва, баща му редовно го бие панически след смъртта на майката. Момчето е будно, има много добър успех в училище, а интересът към историята и произхода на родното място му помагат да запази здрав разума си в тази къща. Говорих с него и повярвайте ми, колкото и да е умен, има сериозен проблем със самочувствието, лишен е напълно от самоувереност или поне от такава, каквато му е нужна, за да посмее да извърши нещо от този род. Баща му го потиска и той много страда.

Амая се замисли.

- Юношите са способни на необичайни изблици на ярост. Фактът, че е или че се показва потиснат, може да подхранва дълго сдържан гняв, който от време на време да се излива в прояви от този род; от друга страна, ако не бяхте емоционално замесен, сам шяхге да забележите, че те почти носят неговия подпис.

- Моля? - възкликна невярващо Сабалса, изваждайки ръце от джобовете си и поглеждайки поред инспекторката и Ириарте. - Какво искате да кажете?

- Искам да кажа, че се отъждествявате с момчето и това ви кара да губите перспектива.

Лицето на Сабалса почервеня като подпалено отвътре, а горната му устна леко потръпна.

- Как смеете? Легендарна полицайка, дръжки! - изръмжа той.

- Мерете си думите - предупреди го Ириарте.

- Няма да ме уплашите - каза Амая и пристъпи напред, докато застана пред младши инспектора. - Няма да ме уплашите, но по-добре спазвайте минималните норми на вежливост, както аз ги спазвам с вас въпреки вашата нелоялност, въпреки че точно вие предоставихте на Монтес лабораторния доклад, който го вкара в беля, въпреки че действате подмолно, излагайки на риск собствената си сигурност и сигурността на колегите си, като разговаряте с цивилни, които нямат нищо общо с разследването, въпреки неспособността ви да различавате границите.

Очите на Сабалса хвърляха искри, а лицето му бе изкривено от гняв, въпреки това той издържа погледа й, предизвиквайки я. Тя понижи глас и отново му заговори:

- Ако не сте съгласен с моите мнения, можете да изказвате вашите, но никога повече не ми говорете с този тон. Чувството за идентифициране с жертвата само показва човешката ни страна, каквато мнозина смятат, че ни липсва, понеже сме полицаи. Но човешката страна дава познания и ни помага да извлечем информация, която някои хора не биха ни дали доброволно. Разследващият полицай обаче, без да престава да бъде човек, трябва да умее да пази дистанция, за да не се замесва лично. А сега ви повтарям впечатлението си, че се идентифицирате с жертвата. Кажете ми така ли е?

Младши инспектор Сабалса сведе очи, но отговори.

- Мисля, че не е нужно да го измъкваме от леглото, шест часът сутринта е, а той е още дете.

- Ако почакате още, ще трябва да го измъкнете от училище, не мислите ли, че това ще е по-лошо?

- Със сигурност ще си е вкъщи, докато лицето му е насинено не ходи на училище.

Амая помълча две секунди.

- Добре, в девет в участъка на ваша отговорност.

Сабалса измърмори нещо неразбираемо и излезе от църквата.