Вторият периметър [bg]

— Застреляна е в тила, Ема.

— Вероятно се е завъртяла, за да потърси укритие — промълви Ема, после, изпреварвайки реакцията на Демарко, добави: — Отивам да видя дали Ролф е жив! — Но от начина, по който го каза, пролича, че не храни особени надежди. — Обади се на Бил Смит! — изкрещя през рамо тя и се затича по коридора. — Да дойде тук, преди да се появят ченгетата!

Демарко я проследи с поглед, после се опита да възстанови последователността на инцидента. Ли Мей беше стреляла първа, разбивайки стъклената преграда на трибуните. После прозвучаха двата изстрела от оръжие без заглушител, очевидно насочени към нея. На които тя отвърна с истински залп от пет-шест изстрела, а после побягна към стълбите. Престрелката завърши с нови два изстрела от обикновено оръжие.

Как е възможно финалистка в олимпийския биатлон да пропусне неподвижна цел, при това с два изстрела? — беше първата мисъл, която се появи главата му. А втората беше още по-логична: ако Ли Мей е застреляла Карла в главата, кой тогава е произвел последните два изстрела?

Обади се на Смит и напусна клуба. Откри Ема над тялото на Ролф, което лежеше в храстите край паркинга. Куршумът беше влязъл през тила, а изходящата рана беше обезобразила цялото му лице.

— Застреляла го е от упор — промълви Ема. От тона й личеше, че не разбира как китайката е успяла да се промъкне толкова близо, без да я усети Ролф.

Лишен от професионален опит, Демарко си помисли, че раната в тила на бодигарда е абсолютно същата като тази на Карла.

През следващите два часа настъпи организиран хаос. На паркинга с вой нахлуха патрулни коли и линейки, санитари полагаха труповете в пластмасови торби, криминалисти пълзяха на колене по корта, търсейки веществени доказателства. В кафенето се скупчи тълпа от членове на клуба в скъпи екипи, които чакаха да бъдат разпитани. Повечето от тях бяха здравата разтърсени от стрелбата и убийствата в техния ексклузивен клуб. От физиономиите им личеше, че са много възмутени от подобен инцидент на мястото, на което идваха да тренират и да се забавляват.

Бил Смит най-сетне се появи и успя да убеди представителите на местната полиция, че трябва да отведе Ема и Демарко. Напуснаха паркинга в колона, всеки седнал зад кормилото на колата си. Начело беше Ема, която отби пред първия бар, който се появи пред очите й.

Изчакаха поръчката в пълно мълчание. Демарко глътна наведнъж по-голямата част от съдържанието на чашата си. Направи му впечатление, че и Ема стори същото.

— Не постъпи според очакванията ми — промълви тя.

— Явно си пада по такива номера — рече Смит.

— Мислех, че ще ме нападне, докато тичам, но тя избра място, което гъмжи от цивилни…

— Дали целта й е била отново да те отвлече, или просто да те убие?

— Не знам. Можеше да ме убие веднага след като пръсна стъклото, но вместо това насочи оръжието си към Джо. Но Карла откри огън, преди да натисне спусъка.