Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]
- Автор: Пфефър Сюзан Бет
- Серия: Последните оцелели #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9786191570928
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]». Краткое содержание книги:
Мама слуша радио по половин час всяка вечер. Не разбирам защо. Тя прескача от станция на станция (сега са шест) и от всички излъчват само лоши новини.
Не, излъгах. Те излъчват лоши новини, но президентът твърди, че нещата се подобряват. Не зная кое е по-лошо.
Малко се плаша от това, че майка ми е готова да изтощи батериите само за да слуша радио. Мисля, че това е начинът й да приеме, че няма смисъл батериите да ни надживеят.
4 март
Мат вече изкачи десет стъпала и бях сигурна, че до края на седмицата ще изкачи всичките.
Но днес изкачи само шест. Зная, защото се промъкнах на пръсти зад него и надникнах през вратата на дневната. Мама знаеше, но не ми каза да не го правя. Джони беше навън, но и той кара ски само двайсет минути.
Не мисля, че Мат знае, че го шпионирам. Върнах се преди него в слънчевата стая и наистина стъпвах много безшумно.
През целия следобед мама почти не проговори. Мат се върна на матрака си и спа два часа. Дори влизането на Джони не го събуди.
Понякога си спомням за всичко, което преживях, докато всички бяха болни, и се вбесих. Как смееха да умрат сега?
5 март
През целия ден валя сняг. Поне мога да го гледам през прозореца на слънчевата стая.
Не мисля, че натрупа повече от десетина, най-много дванайсет сантиметра, а и Мат изтъкна, че е добре да имаме пресен сняг за вода за пиене.
Мама ми каза да не пера чаршафите известно време. Предполагам, че би трябвало да съм доволна, тъй като те не са най-любимите ми неща за пране (твърде са големи). Заяви, че ако дойде ток за по-дълго време, ще е по-лесно да ги сложа в пералнята. Обаче според мен тя се безпокои, че изразходвам прекалено много енергия.
Най-после реших, че би трябвало да зная най-лошото и проверих килера.
Искаше ми се да не го бях правила.
6 март
Този следобед Джони беше навън, а Мат спеше. Мама ми даде знак и отидохме в дневната.
- Ненавиждам се, задето трябва да те питам - заговори тя, - но мислиш ли, че два пъти в седмицата може да не обядваш?
От две седмици майка ми яде през ден. Така че ме молеше за нещо по-малко от това, което самата тя правеше.
- Добре - кимнах.
Какво друго можех да кажа?
- Искам Мат и Джони да се хранят всеки ден -продължи тя. - Можеш ли да го приемеш? - Избухнах в смях. Дори мама се усмихна. - Лошо се изразих. Извини ме.
Мисля, че майка ми смята, че Джони все още има най-добри шансове да оцелее. Освен това предполагам, че не може да понесе мисълта да види как Мат умира.
Нито пък аз. По-добре мама да си отиде първа, след това аз, след това Мат. Той ще се погрижи Джони да се справи.
7 март
Това е толкова глупаво. Започнах да прелиствам този дневник и всичките му празни страници. Бях толкова развълнувана, когато мама ми го подари на Коледа. Дори се тревожех, че ще го свърша до април и отново ще се наложи да се върна към обикновените сини тетрадки.
Толкова много празни страници.
8 март
Отново имахме ток. Този път за шестнайсет минути около три следобед.
Не зная какво означава това.
Мама припадна този следобед. Мисля, че от три дни не е хапвала нищо.
Стоплих една консерва супа и я накарах да изяде малко. Не съм готова да видя как умира.
Направих нова инвентаризация на килера. Беше останало толкова малко, че не ми отне много време, за да преброя всичко. Има храна може би за две седмици, но ако само Джони и Мат ядат. Ако и ние двете се храним понякога, ще ни стигне за десет дни. След като ние умрем, ако Мат престане да се храни, Джони ще има за още няколко дни, което ще му даде достатъчно сила и време, за да се махне от тук. Мат ще му каже при кого да отиде, за да смени останалите дърва за храна.
Чудя се какво ли ще прави Джони с Хортън.
13 март
Четиримата си поделихме на обяд една консерва доматена супа. После майка ми настоя Мат и Джони да си поделят последната консерва зеленчуци.
Беше много по-лесно с нея изобщо да спрем да се храним. И бездруго за нас имаше само две глътки супа, колкото да не забравя вкуса на храната.
Рожденият ми ден е следващата седмица. Ако още съм жива, се надявам и мама да е жива.
14 март
Тази сутрин имахме ток почти един час.
Направих глупостта да се погледна в огледалото, докато лампите светеха.
В първия миг направо не се познах. После си спомних как изглеждам.
Не че има значение. На кого му пука как изглежда един труп.