![Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/4/poslednite-oceleli-zhivota-kakvto-go-poznavahme-bg-download.jpg)
Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]
- Автор: Пфефър Сюзан Бет
- Серия: Последните оцелели #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9786191570928
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]». Краткое содержание книги:
Но това бе различен шум, различна светлина.
Мат пръв се досети.
- Електричеството! - извика. - Пуснали са тока!
Скочихме от матраците и хукнахме из къщата. Лампата в кухнята светеше. От отдавна забравеното радио в дневната се чуваше пращене на статично електричество. Часовникът с радио в спалнята ми проблясваше и показваше часа.
Мама се сети да погледне нейния. Беше два часът и пет минути след полунощ.
В два часа и девет минути токът спря.
Но не можехме да спрем да мислим, че щом веднъж е дошъл, пак ще дойде.
24 февруари
- Знаете ли - каза мама днес по време на обяд, - че това краткотрайно електрическо проблясване ме накара да се замисля.
- Мен също - обадих се. - За перални и сушилни.
- Компютри - включи се Джони. - Дивиди плейъри.
- Хладилници - продължи Мат. - Електрически радиатори и печки.
- Да, за всичко това - кимна тя, - но си мислех най-вече за радиото.
- По него се чува само статично електричество -изтъкна Мат.
- Да, но щом тук се чува нещо, може и другаде да е така и радиостанциите отново да започнат да предават - каза мама. - Освен това нямаме нужда от ток, за да го разберем. Само трябва да пуснем радиото и да потърсим някоя станция.
За един миг исках да кажа на мама, че няма смисъл да се опитва, че вероятно целият свят е измрял от грипа и ние сме последните останали живи на Земята. Понякога наистина си го мисля.
Но сетне осъзнах, че някой трябва да е направил нещо, за да ни подари тези прекрасни четири минути с наличие на ток.
Мисълта, че не сме сами, беше адски вълнуваща. Изтичах в дневната и взех радиото.
Пръстите на мама трепереха, докато въртеше копчето и се опитваше да хване някоя станция. Но се чуваше само пращене.
- Довечера пак ще опитаме - каза тя. - След като слънцето залезе.
И го направихме. Чакахме през целия ден небето от сиво да стане черно.
Когато най-после настъпи вечерта, мама отново включи радиото. Отначало чухме само пращене, но след това се разнесе мъжки глас.
- В Кливланд, Харви Арън - казваше мъжът. -Джошуа Арън. Шарън Арън. Ибин Ейбрахам. Дорис Ейбрамс. Майкъл Ейбрамс. Джон Акройд. Мери Акройд. Хелън Ачисън. Робърт Ачисън...
- Това е списък с мъртви - каза Мат. - Той чете списък с имената на умрелите.
- Но това означава, че има и живи хора - отбеляза мама. - Някой трябва да е докладвал за умрелите. А друг трябва да слуша.
Тя повъртя още малко копчето.
- В други новини по-рано днес президентът каза, че страната излиза от трудното положение. През следващите седмици нещата ще се подобрят и през май животът отново ще се върне към нормалния си ритъм.
- Глупакът още е жив! - избухна мама. - И продължава да е глупак!
Всички избухнахме в смях.
Слушахме още известно време, докато разбрахме, че се излъчва от Вашингтон. После мама откри трета станция, в Чикаго. По нея също предаваха новини. Повечето бяха лоши, както беше през миналото лято. Земетресения, потопи, изригвания на вулкани, всякакви природни бедствия. Но към списъка се прибавяха и още няколко неща: грипни епидемии и холера. Глад. Суши. Ледени бури.
Ние не бяхме сами.
25 февруари
Мат реши, че след като радиостанциите предават, и телефонните линии може да са възстановени и да имаме телефон, а да не го знаем. Така че вдигна слушалката, но нямаше сигнал.
Единственият човек, който може да се опита да се свърже с нас, е татко. С изключение на това, телефонът не ни трябваше.
Отново има ток.
Този път дойде в един следобед и имаше ток за цели десет минути.
Джони беше навън да кара ски и го пропусна.
- Следващия път трябва да пуснем пералнята - заяви мама. - Колкото и малко да има ток, все ще е от полза. Беше страхотно да си мислиш, че ще има следващ път.
Дванайсет минути с ток в къщата, в 9,15 тази вечер. Мама размисли за пералнята.
- Ще трябва да опитаме през деня - каза тя. – Може би утре.
Шест минути имаше ток в 4,45 сутринта. Страхотно, няма що!
Зная, че би трябвало да съм развълнувана, че трети пореден ден имаме ток, но в момента се нуждаем повече от храна, отколкото от електричество. Много повече.
Освен ако токът не ни достави зеленчукови консерви, супени консерви и консерви риба тон, не зная каква полза имаме от него.
Чудя се кой ще прочете имената ни по радиото, когато умрем от глад.
3 март
Никакво електричество през последните два дни.
Бяхме по-добре, когато нямаше никакъв ток. Защо трябва само да ни дразнят, като го пускат и после го спират?