Списъкът на обречените [bg]

Невил сви рамене.

— Може да не е нищо особено.

— Или пък може да е ключът към загадката.

— Ключът е да разпитаме ранения агент от ДЖСЕ, преди Фурние да го е командировал за Полинезия.

— Ще ни трябва доста късмет.

Мисълта, че отново ще трябва да кръстоса шпаги с Фурние, я накара да помисли дали да не възложи случая на някой друг. И без това бяха затрупани с работа.

— Имаме среща с Мюц — каза тя.

Симон си представи Мишел Мюц, новоназначения префект на полицията. Имаше високо чело, извит като клюн нос и дебело тяло.

— И защо бих искал да присъствам с теб на среща с Мюц?

— Желанията тук не са от значение. Заповядвам ти да дойдеш с мен.

Симон стана и я последва нагоре по стълбите. Кабинетът на полицейския шеф се намираше два етажа по-нагоре. Симон мълчаливо вървеше след нея и си мислеше колко ще е хубаво да може през цялото време на срещата да си мълчи. Мюц беше политическа креатура и се вълнуваше повече за обзавеждането на кабинета си, отколкото от мръсната и неблагодарна полицейска работа. Когато влязоха в приемната, той разбра, че срещата няма да е никак лесна. Секретарката на Мюц ги погледна притеснено и им каза да я последват. Невил беше толкова унесена в мислите си, че не забеляза това.

Кабинетът беше голям и просторен, разположен в ъгловата част на сградата — такъв, какъвто подобаваше на поста и егото на човека, който го заемаше. Прозорците бяха от пода до тавана, по два на всяка от външните стени. Имаше и висока над три метра библиотека с рафтове, запълнени с прашни томове, антики и десетки фотографии, на които префектът Мюц беше в компанията на богати, знаменити и печално известни.

Симон забеляза двата издайнически признака веднага щом влезе в кабинета. Първият беше липсата на кафе и пасти. Мюц обожаваше и двете и винаги когато беше в кабинета си, нареждаше да му донесат от тях. Вторият признак беше по-очевиден. Там ги чакаше не само префектът, но също така неговият пряк началник главен директор Жак Жиске и още по-големият началник, министърът на вътрешните работи Пиер Блот. Невил пък прие това като знак, че най-накрая я бяха взели на сериозно. Симон обаче видя ситуацията в по-различна светлина, но тя започна първа, преди да е успял да я предупреди:

— Министър Блот, радвам се да ви видя. Директор Жиске, благодаря ви, че се съгласихте да дойдете. Префект Мюц, благодаря ви, че отделихте време, за да ме изслушате.

Симон не каза нито дума. Само гледаше как Невил се гмурна с главата напред, без изобщо да си дава сметка за царящото в кабинета настроение, което беше всичко друго, но не и приветливо. Тя започна да излага накратко фактите и обстоятелствата по случая, като спомена на тримата си началници за странното поведение на Пол Фурние и нежеланието му да сътрудничи с полицията. Тъкмо беше стигнала до манипулирането на уликите, когато главен директор Жиске й даде знак да замълчи.