Трите дъщери на Ева [bg]

Пери му се усмихна с разбиране.

– Не е лесно да останеш, не е лесно и да заминеш.

Искаше ѝ се да обясни, че въпреки трудностите, тези, които остават, се радват на трайни приятелства и повече социални контакти, а онези, които заминават завинаги, са като незавършени пъзели с липсваща важна част.

– Голяма трагедия, че трябва да живее в Алпите! – подметна приятелката на журналиста, който я сръгваше от време на време, но тя продължаваше да пие.

– Алпите са в Швейцария, а не в Швеция – поправи я някой, но тя не му отговори. С пристегнат в тесния минижуп корем, тя скочи на крака и насочи лакиран пръст с полуизгризан нокът към хирурга.

– Вие сте дезертьори! Заминавате и си живеете живота, а ние трябва да оцеляваме сред екстремизъм, фундаментализъм и сексизъм... – жената се огледа, сякаш търсеше пример за още някой "-изъм". – Моята свобода е в опасност!

– Скъпи мой, като говорим за опасност, трябва да те разведа из къщата – обърна се домакинята към ясновидеца. – Само ти можеш да разбереш защо ни се случиха толкова много неприятности. Първо – наводнение. После – светкавица. Нали знаеш за кораба? Заби се право тук, все едно гледаш екшън.

Тя погледна мъжа си в очакване да добави нещо.

– Дървото! – подсказа той.

– О, да, върху покрива падна дърво! Прилича ми на урочасване.

– Вероятно е така. Не подценявай силата на завистта! Проверихте ли стаите на прислугата? Някой може да ви е проклел.

– Как биха посмели? Ще ги изхвърля на секундата при най-малко съмнение! – Домакинята усети, че я стяга гърлото и попита: – Откъде да започнем?

– От сутерена. Джиновете се крият в най-тъмните ъгли. В този миг Пери чу вибрирането на телефона. Пребледня.

Ширин връщаше обаждането ѝ.