Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Дъф дойде при Дрейк и започна да го разпитва какво е състоянието на Рейвън. Едва когато се увери, че Рейвън ще се оправи, Дъф се върна в залата, оставяйки Дрейк да се разхожда напред-назад и да се тревожи, докато акушерката се появи отново.
— Добре ли са жена ми и детето? — запита той притеснено.
— Лейди Рейвън не е изгубила детето. Това е добър знак. Съпругата ви е решителна жена. Нека остане на легло две седмици. Останалото е в божиите ръце. Пратете да ме повикат, ако почувства болка.
Ободрен от думите й, Дрейк кимна и побърза да се върне при Рейвън.
— Идете при моя иконом. Той ще ви плати за услугата.
Дрейк се върна в нейната спалня и приседна на ръба на леглото. Сънената Рейвън му се усмихна.
— Нашето дете е добре — каза тя. — Акушерката каза ли ти?
— Да. Тя каза, че си силна жена. Но аз никога не съм се съмнявал в това.
Клепачите на Рейвън се затваряха. Дрейк стана, защото знаеше, че точно сега тя има нужда повече от сън, отколкото от разговори.
— Не, не ме оставяй — прошепна Рейвън и посегна към него. — Легни при мене. Искам да знам, че си тук. Говори ми, докато заспя.
Дрейк се съгласи на драго сърце. Въжетата на леглото изскърцаха, докато я прегръщаше. Възнамеряваше много да прегръща Рейвън в бъдеще. После започна да говори с нисък, успокояващ глас:
— Ти си най-храбрата жена, която някога съм познавал. Можеше да не те намеря навреме, ако не беше излязла от пещерата и не беше претрила въжетата си. По чудо не си се наранила сериозно, когато си паднала. Повечето жени биха приели съдбата си и биха се оставили на смъртта. Но не и ти, моята смела съпруга. Ти се изправи срещу съдбата. Няма значение какво ти е направил Уолдо. Сега си с мене там, където ти е мястото, нищо друго няма значение.
— Уолдо не ме е докоснал, освен че ми върза ръцете и краката — прошепна полузаспала Рейвън.
Макар че чувствата му към Рейвън нямаше да се променят, ако Уолдо я беше изнасилил, той инстинктивно знаеше, че това щеше да има значение за Рейвън и че той щеше да почувства болката й също толкова остро, колкото и тя.
— Обичам те; съпруго — прошепна той на ухото й.
— Обичам те, съпруже — отвърна тя, заспивайки.
След две седмици Рейвън слезе по стълбите без помощта на Дрейк и влезе в залата. Спря изведнъж притеснена, виждайки събраните хора, които станаха на крака и я приветстваха с вдигане на чашите. Тя се изчерви, докато отиваше към главната маса, където я чакаше съпругът й.
— Цялата сияеш — каза той, докато я настаняваше до себе си. — Сигурна ли си, че се чувстваш достатъчно добре, за да се присъединиш към нас тази вечер?
Ръцете й се притиснаха до корема.
— Добре съм, бебето ми се чувства удобно в мене, а пък ми омръзна да лежа по цял ден.
Очите му потъмняха от желание и той докосна бузата й.
— Какво ще кажеш тази вечер да се оттеглим рано? Липсваше ми.
Рейвън срещна погледа му, гърдите й се издуха и краката й омекнаха.
— Също както и ти ми липсваше, съпруже.
Дрейк се усмихна.
— Кой да знае, че онова игриво и непокорно дете, което ме молеше да го целуна, ще стане моя жена?
— Може би баба Нола е знаела — пошегува се Рейвън, докато дъвчеше сочното парче свинско печено, което той беше сложил пред нея. — Надявам се баба ти скоро да дойде. Сигурен ли си, че сър Джон може да я убеди да дойде да живее с нас?
— Сър Джон умее да убеждава. Сигурен съм, че ще я омае и ще я накара да дойде с него в Уиндхърст.
— Мислиш ли, че можем да намерим съпруги за сър Джон и сър Ричард? Отдавна трябваше да са се оженили.
— Щом се установим в Еър, можеш да си играеш на сватовница колкото искаш.
— Ще ми липсва Уиндхърст, но няма да съжалявам, когато си тръгна. — Тя потръпна. — Тук живеят много лоши спомени. Освен това земите на Еър граничат с Чърк и между замъците има един ден път с кон. Искам да се сприятеля с Уила и да ходя от време на време в Чърк.
Най-накрая вечерята свърши. Дрейк пожела лека нощ на всички. После, за учудване и радост на Рейвън, той я грабна на ръце и я отнесе нагоре по стълбите. В мига, когато вратата на стаята се хлопна зад тях, Дрейк я положи на леглото и я последва в него. Дрехите им литнаха на всички посоки, разхвърляни от любовта, желанието, нуждата да подновят обетите си за вечна любов.
Черният рицар проникна в нея нежно и внимателно, притисна се до нея, залюля я, изпълни я… пожелавайки я за цял живот с тялото, душата и сетивата си.
ЕПИЛОГ
Замъкът Еър, три години по-късно