Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Минаха часове, или поне така й изглеждаше на Рейвън, преди да усети леко отпускане. Дойде отливът и пясъчната ивица отново се появи. По небето плувнаха облаци и студена мъгла попълзя по брега, смразявайки Рейвън до кости. После като по чудо въжетата й се отхлабиха и ръцете й останаха свободни. Болката, която дойде след това, беше така остра и омаломощаваща, че Рейвън едва не припадна. Сълзи потекоха по бузите й, когато се опита да развърже възлите, стягащи глезените й. Ръцете й бяха безполезни, като две парчета мъртво месо, пръстите просто отказваха да й служат.
Тя решително набърчи чело, изправяйки се на крака, и се загледа надолу към брулената от ветровете пясъчна ивица. Разбра с болка, че ако стигне безпрепятствено дотам, това ще е едно малко чудо. Поемайки си дълбоко дъх, Рейвън започна да подскача. С всеки подскок спечелваше по малко почва. Макар че разстоянието не беше голямо, склонът беше стръмен и пълен с препятствия. За Рейвън, която не можеше да използва напълно ръцете и краката си, това слизане щеше наистина да бъде опасно.
Рейвън спря да си поеме дъх и се облегна на една голяма скала. Дотук добре, помисли тя, когато подскочи още веднъж.
После шансът й изневери. Приземи се на подвижни камъни и те се изплъзнаха изпод краката й. Тя тупна тежко на земята, плъзна се и се заспуска надолу по задник. Бухна се в мокрия пясък на брега, без да може да си поеме дъх, а всички кости по тялото я боляха ужасно. Това беше последното, което запомни.
Дрейк вече беше претърсил няколко пещери край брега и почти се беше отказал от мисълта, че ще намери Рейвън, когато видя недалече от себе си едно тяло, простряно на пясъка. Сърцето му затуптя бясно, хукна, подгонен от страх. Инстинктът му подсказваше, че това е Рейвън. Трябваше да е тя.
Препъвайки се в пясъка, той се отпусна на колене до нея и нежно я повика по име. Когато тя не отговори, той вдигна отпуснатото й тяло на ръце и я притисна към себе си. Беше студена като мъртвец, уплаши се, че я е открил прекалено късно. Отчаян вик се изтръгна от гърлото му, докато я притискаше към себе си. Сълзи потекоха по бузите му, той вдигна лице към дъжда, който капеше от мъглата, и се замоли на бога да спаси живота й. Тогава, като по чудо, от устните й се откъсна лека въздишка.
Отново обнадежден, той отмахна кичурите мокра коса от бледото й лице и се вгледа в нея. Кожата й беше прозрачна, клепачите обагрени в пурпурни сенки, в устните й нямаше капчица кръв. Мокрите дрехи лепнеха по тялото й, но беше жива. Той свали наметалото си и я уви с него. Когато забеляза, че краката й са вързани, изруга и преряза въжетата с камата си. После извади рога от колана си и даде два кратки сигнала.
Вдигна внимателно Рейвън и тръгна по пясъка. Скоро при него се събра група мъже. Сър Джон свали наметалото си и наметна Рейвън, за да я стопли още.
— Тя…
— Жива е — въздъхна Дрейк, — макар че е премръзнала до смърт. Прати някого в кулата. Искам да приготвят гореща вана и много телешки бульон и да се затопли стаята, докато дойде. И — прибави той мрачно — прати някого до селото да доведе акушерката. — Макар че не го каза, страхуваше се за живота на детето си.
— Аз ще отида — каза Джон и хукна.
— Искате ли аз да я нося? — предложи сър Ричард.
— Не, ще я нося сам.
Ако Рейвън се оправеше без никакви лоши последствия, с волята божия, закле се мълчаливо Дрейк, той щеше да се грижи по-добре за нея.
Рейвън се размърда и той я притисна по-плътно, искаше топлината му да я сгрее. Пое по пътеката, водеща нагоре към брега, вървеше внимателно, Рейвън беше лека и почти не му тежеше. Дрейк стигна горе, където го чакаха слуги с коне. Колебливо предаде Рейвън в ръцете на сър Ричард, докато се качваше на седлото, после я взе през себе си и подкара коня. Рейвън беше толкова неподвижна, че Дрейк се уплаши за живота й. Устните й бяха посинели, лицето бледо, гърдите й едва се повдигаха с всяко вдишване. Ако можеше да й вдъхне собствения си живот, щеше да го направи на драго сърце.
Дъф и Уила ги посрещнаха на портите.
— Как е тя? — запита загрижено Дъф. — Толкова е бледа.
— С божията воля, ще оживее — отвърна Дрейк и мина като вихър покрай шурея си.
Слугите бяха готови за идването на Дрейк. Чакаха със затоплени одеяла, бульон и бира. Дрейк нареди всичко да бъде отнесено във всекидневната. Пред бумтящия огън в тяхната спалня чакаше затоплена вана. Когато Лора се завъртя в стаята, за да помага, Дрейк й нареди да излезе. Рейвън беше негова и той искаше сам да се погрижи за нея.