Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Тръпка на ужас полази по гърба на Дрейк, когато не намери Рейвън в двора. Веднага заповяда на хората си да претърсят кулата. Попита Дъф и милейди Уила, когато се появиха в залата, но те не бяха виждали Рейвън от снощи.
— Къде е Уолдо? — запита Дъф. — Не му вярвам.
— Нито пък аз — съгласи се Дрейк. — Уолдо напусна Уиндхърст рано тази сутрин. Сам говорих с него, преди да замине. Беше сам.
Един по един хората на Дрейк се връщаха и всеки съобщаваше, че не е намерил нищо. Рейвън не беше в кулата. Дрейк заповяда да търсят във вътрешния и външния двор, както и във всички постройки. Не нареди да се търси извън стените на замъка, защото знаеше, че Рейвън няма да се осмели да излезе сама от крепостта.
— Какво е станало според тебе? — запита загрижен Дъф, когато се срещнаха в залата след безплодното търсене.
— Уолдо. Той трябва да е — отвърна Дрейк.
Беше премислил внимателно това и нямаше друг отговор.
— Нали каза, че Уолдо е бил сам, когато си е тръгнал? — запита Дъф.
— Да, но не мога да престана да се питам. Не беше в двора, за да помага при гасенето. Залата беше празна, всички се бяха струпали при пожара. Сега смятам, че огънят е бил подпален нарочно, за да предизвика безредие. Уолдо не би се погнусил от подобни неща, за да извърши зловредното си дело.
— Да — съгласи се Дъф. — Уолдо винаги е бил коварен. Душата му е черна. Виждал съм на какво е способен и това не ми харесва. — Той навъси вежди. — Защо ще отвлича Рейвън? Той не би… Не, не би й направил нещо, нали?
Дрейк скочи изведнъж. Гласът му беше дрезгав от страх.
— Ти какво мислиш?
— Уолдо е покварен и способен на големи злини — каза бавно Дъф.
Дрейк нямаше нужда от повече. Време беше за действие. Сякаш прочел мислите му, сър Джон се появи до него.
— Хората чакат твоите заповеди, Дрейк.
— Избери шестима мъже, които да ме придружат, тръгваме след час. Уолдо има няколко часа преднина, ще трябва да яздим много бързо, за да го настигнем.
Сър Джон се втурна да изпълни заповедта на Дрейк.
— Ще дойда с тебе — предложи Дъф.
— Не, остани тук с милейди Уила. Ако Рейвън се върне в кулата, прати ми известие по човек.
— Не знаеш къде да търсиш Уолдо — каза загрижено Дъф.
— Мога само да предполагам, че се е запътил към имението си край Йорк — каза Дрейк.
— Уолдо е лукав човек. Няма да отиде там, където предполагаш, че ще иде.
Суровото изражение на Дрейк и стиснатите му устни обещаваха, че човекът, който е посмял да застраши жена му и нероденото му дете, ще си има много неприятности.
— Ще го намеря.
Уолдо яздеше така, сякаш дяволът е по петите му. Дрейк не беше глупак. След известно време щеше да разбере кой е отговорен за изчезването на Рейвън и щеше да го последва с отмъстителни мисли. За щастие времето беше негов съюзник. Имаше няколко часа преднина и се надяваше да заблуди Дрейк, като тръгне не към Йорк, а в другата посока. Вместо да се насочи на север, той тръгна на юг, към Ексетър, където се надяваше да се качи на кораб до Британи или Байо. Щом кралят разбереше какво е направил, Уолдо сериозно се съмняваше, че ще бъде добре дошъл в Англия.
Осем въоръжени мъже, включително Дрейк, сър Джон и сър Ричард излязоха след час от Уиндхърст. Насочиха се на север, към Йорк. Яздеха вече два часа, преди Дрейк да дръпне юздите на Зевс и да скочи от седлото. Пронизван от нещо, което никой друг не можеше да долови, той обърна лице на юг и се вслуша, а ушите му чуваха гласове, които никой друг не беше в състояние да чуе. Привличан от някаква невидима сила, той се взря към южното крайбрежие. Знаеше, че хората му са объркани от странното му поведение, но не обръщаше внимание на това, животът на Рейвън беше заложен на карта. Ако се излъжеше относно посоката, която е поел Уолдо, Рейвън щеше да умре.
— Какво има, Дрейк? — запита сър Джон, спирайки коня си до Дрейк.
— Уолдо не пътува на север — каза Дрейк уверено.
— Мислиш ли, че е отишъл към Лондон? — запита Джон.
— Не, не към Лондон.
— Тогава къде?
Нещо бръмчеше в ушите му. Чу глас. Баба Нола? Търси плячката си на юг. Дрейк замря.
— Дрейк, има ли нещо? — извика сър Джон. — Да не ти е зле?
Дрейк като че ли дойде на себе си.
— Не, не ми е зле. Уолдо пътува на юг.
— На юг? Но…
— Повярвай ми, Джон.
— Мислиш ли, че Уолдо е взел милейди Рейвън със себе си?
Дрейк въздъхна.
— Не знам.
Бръмченето започна отново. После гласът. Отговорът беше съвсем ясен, съвсем отчетлив.