Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
— Не. Рейвън е жива. Ще я намерим близо до вода.
Сър Джон, който се беше присъединил към тях на главната маса, чу разговора и скочи на крака.
— Сега има прилив, но скоро, когато дойде отливът, всички хора от гарнизона ще слязат на пясъка под брега. Не се страхувай, милорд, ще намерим твоята милейди.
— Погрижи се всеки да има рог — заповяда Дрейк. — Човекът, който я открие, трябва да изсвири два пъти с рога си.
— Да — каза сър Джон и излетя навън.
— Моля се да намерите милейди Рейвън жива и здрава — каза милейди Уила. — Двете с нея отначало не бяхме в добри отношения, но моят брак с Дъф промени всичко. Надявах се да се помирим с нея и да станем приятелки. Еър не е много далече от Чърк и ще можем често да си ходим на гости.
— Ще я намерим, милейди Уила — каза Дрейк с мрачна решителност.
Той не можеше да бъде сигурен само в какво състояние ще я намери. Нямаше как да узнае какво е направил Уолдо с нея.
Рейвън се размърда и изстена. Доколкото можеше да прецени, беше прекарала в пещерата две нощи. Беше жадна и гладна. Можеше да издържи на глада, но жаждата беше почти непоносима. Беше се опитала да ближе влагата от стените на пещерата, но противният смрад я удряше в носа. Но в момента не я тревожеше нито жаждата, нито гладът. Тялото й се беше схванало и я болеше жестоко, беше й студено.
Часове наред мислите на Рейвън се бяха връщали към Дрейк. Образът му танцуваше пред очите й, здрав, силен, с непобедимо тренирано тяло на воин. Любовта с него я оставяше жадна за още, винаги за още повече, и той никога не я беше разочаровал. Обичаше го толкова много, че чак я болеше. Той беше надменен и властен, понякога непредсказуем, но тези качества бяха част от онова, което го правеше така привлекателен. Дори сега, измъчвана от болка, глад и жажда, тя можеше да затвори очи и да си припомни силните му ръце.
И лицето му. Никой мъж не можеше да бъде толкова красив, колкото Черния рицар.
Мислите й се разбягаха, когато забеляза как дневната светлина нахлува през отвора на пещерата. Още един ден без надежда за избавление, помисли си тя съкрушено.
През изминалото денонощие Рейвън много беше мислила за отчаяното си положение. Ако не искаше тази пещера да се превърне в неин гроб, трябваше да излезе навън.
Използвайки стената зад себе си като опора, тя успя да се изправи на крака, мъчително, сантиметър по сантиметър, докато се изправи на вързаните си крака. Болката пронизваше костите й и тя едва не припадна, но желязната й воля не й позволи да се строполи долу. Когато болката поутихна и стана по-поносима, тя се оттласна от стената и заподскача към изхода на пещерата. Светлината я заслепи. Тя премига два пъти, после се загледа надолу към разбунтуваното море под нея.
Приливът беше дошъл и тясната пясъчна ивица беше се скрила под него. Рейвън се сниши към земята, гледайки как водата се разбива в скалите долу, и се запита как ли ще успее да преодолее стръмния склон, без да си помага с ръцете и краката. Докато не дойдеше отливът, не биваше да предприема никакви подобни опити.
Рейвън погледна нагоре и ужасно съкрушена разбра, че никой, който застане горе на брега и погледне надолу, няма да я види. Нямаше друго решение. Трябваше да стигне до пясъка. Връхлетя я страх. Вкочаненото й тяло й пречеше, голяма беше опасността да падне и да нарани бебето, което носеше. Каква дилема.
Една издатина на скалата, врязала се в стръмнината на брега, се забиваше в задните части на Рейвън и тя се премести, за да си намери по-удобно място. За съжаление по склона на брега нямаше удобни места, той целият беше в стърчащи назъбени скали. Тя въздъхна и се загледа в бушуващите вълни, чудейки се кога ще дойде отливът и какво ще прави, когато той дойде.
Размърда крака, за да намали болката, и един остър камък я убоде. Тя се вгледа замислено в раната, после обърна поглед към скалата и в ума й нещо проблесна. Ако не беше така замаяна от липсата на храна и вода, отговорът на нейната дилема щеше да й хрумне много по-рано. Камък, достатъчно остър, за да нарани плътта й, със сигурност щеше да пререже копринените въжета. Водена от отчаянието си, Рейвън затърси наблизо остра скала, намери една и стигна с подскоци до нея, мръщейки се, когато острите камъни се забиваха в нежните й задни части.
Цялата трептеше от възбуда, когато застана с гръб към скалата и вдигна китките си към острия й ръб. Първият й опит да пререже копринените върви беше неуспешен. Наметалото й пречеше. Макар че не й се искаше да го прави, защото й беше много студено, тя успя да се освободи от дрехата и я избута настрана с крака. Наметалото се търкулна надолу по склона, падна във водата и плувна в морето заедно с оттеглящите се вълни. Тя не му обърна внимание и се зае с болезнения процес на претриването на въжетата, които стягаха китките й.