Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
След два дни момичетата бяха изпратени в „Замъка“ — главното административно здание — за обучение. Първите лекции бяха върху правилата за сигурност, патриотизма и политиката на компанията. След това в продължение на две седмици изучаваха нарисувани на хартия уреди и циферблати. Всичко това придоби смисъл едва когато ги заведоха в завода и им показаха истинските кабинки.
Младите селски момичета от Тенеси бяха почти изплашени от огромния завод, а апаратурата им изглеждаше направо фантастична. „Боже мой, как ще се справим с всичко това?“
Инструкторите се захванаха с тях, показваха им как се работи с копчета и поправяха грешките им при отчитането на показанията на уредите. Те самите непрекъснато правеха справки в справочниците или питаха някого от младите учени, които се въртяха наоколо — очевидно и инструкторите учеха работата си заедно с момичетата. Никой нищо не им каза за самата операция, която се управляваше от контролното табло, а и никой не задаваше излишни въпроси. Всички бяха със сини престилки и цветни ленти на ръкава — жълти за операторите и червени за електротехниците. Момичетата в химичния завод носеха бели престилки. Хелън се сприятели с много от тях, но не ги питаше за работата им — всички знаеха, че за подобни недискретни въпроси веднага се докладва на агентите от сигурността.
Момичетата бързо си научиха работата. Отчитането на уредите всеки половин час или всеки кръгъл час стана рутинно, а когато машините работеха добре, нямаше кой знае колко работа. Най-трудно беше да се концентрират, особено по време на нощната смяна от 11 вечерта до 7 сутринта. На работното място не се пушеше и внасянето на храна беше забранено. Разполагаха с един час за обед в претъпканото кафене, където всеки ден сервираха пържени картофи и овесена каша.
За момичетата от Мърфисбърг първите седмици далеч от дома бяха тежки. Калта, лошата храна и умората след нощната смяна ги караха да мислят за напускане, но те бяха възпитани да гледат с лошо око на тези, които се огъват пред трудностите. Постепенно завързаха нови приятелства и се включиха във вечерните тренировки по баскетбол и народна топка в училищния салон, освен това имаше и пързалка. Вечерите в многобройните малки лавки с мюзик-боксове в компанията на други млади хора бяха много приятни. Животът на това оживено място започна да харесва на Хелън, а тъй като се справяше добре в кабинката, тя доби и самочувствие, каквото не бе имала дотогава.
Пат Патерсън и Хелън Хол пристигнаха на входа на участък Y–12 и показаха сините си пропуски на пазача. В различните участъци се влизаше с различен по цвят пропуск. Момичетата никога не разбраха къде отиват и какво правят хората с червени или зелени пропуски. Заобиколеният с висока телена ограда завод Y–12 се простираше на площ от много квадратни километри и образуваше сложен комплекс от няколко десетки здания с различна големина, свързани във всички посоки с високоволтови линии и заплетени тръбопроводи. Някои от зданията още не бяха довършени и строителството им продължаваше. Най-силно впечатление правеше трескавата човешка дейност — хиляди работници и машини, скрити между два спокойни гористи хълма, само на три мили от Оук Ридж. В огромните тухлени здания се помещаваха калутроните. Те бяха от два типа — в инсталациите, наричани Алфа, калутроните бяха подредени в елипса, подобно на писта за състезание, а в Бета-инсталациите — във форма на правоъгълник.
В тези здания се намираха най-големите магнити в света — чудовища с тегло от три до десет хиляди тона, които бяха толкова мощни, че изтръгваха чуковете и отвертките от ръцете на работниците. Магнитите бяха построени от „Алис-Чалмърс“, а намотките им бяха от среброто, получено от Финансовия департамент на САЩ. Стотици намотки, съдържащи от 12 до 25 тона сребро, бяха опаковани в огромни стоманени конструкции, които изглеждаха като 4,5-метрови рамки за семейни снимки.
Мина известно време, докато хората свикнат да си свалят часовниците и връзките с ключове, преди да се приближат до магнитите. Фибите внезапно политаха във въздуха и оставяха жените със странни прически. Веднъж работата трябваше да спре, защото една тежка тръба беше изтръгната от ръцете на работниците и се залепи за магнита. Трима яки мъже се опитаха с всички сили да я изтръгнат, но не успяха, и се наложи да се изключи напрежението.
Пат и Хелън, заедно с другите момичета, стигнаха до участъка с кабинките — дълга двойна редица от контролни табла, поставени едно срещу друго. Всяко момиче наблюдаваше четири табла, а надзирателите се разхождаха между тях, готови да се намесят всеки миг, ако възникнат трудности. Към всяка група оператори и надзиратели беше причислен и по един учен.