История на Първото българско царство

Приложение XII

ХРОНОЛОГИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙНИ НА ИМПЕРАТОР НИКИФОР ФОКА

Хронологията на българските войни на Никифор Фока често е била обърквана от настойчивите опити на историците да съгласуват известията на Лъв Дякон с тези на Скилица, които заедно с „Нестор“ са единствените подробни извори за тези войни. Всъщност всеки от хронистите най-често описва отделни събития. Според Лъв българските пратеници, искащи данък, дошли в Константинопол скоро след триумфалното завръщане на Никифор от Тарс (което станало през октомври 965 г.). След като отхвърлил искането, Никифор направил демонстрация на сила по границата, като превзел една-две крепости; но той не бил склонен да предприема сериозен поход срещу България. Същевременно започнал дипломатически интриги с русите, които продължил да поддържа.553 След това Лъв преминава към основното дело на управлението му — източните походи. По-късно, след като русите нахлули в България (през 967 г. според „Нестор“), Никифор изпратил пратеници в България с предложение българските княгини да бъдат омъжени за младите императори, а българите помолили Империята за помощ срещу русите. Но Никифор потеглил на изток и при завръщането си бил убит.554 У Скилица, който за цялото управление на Никифор явно е използвал неизвестен днес самостоятелен извор, първо откриваме един параграф, в който се казва, че след смъртта на жена си Петър поискал подновяване на мира и дал синовете си като заложници на императора. След това се говори за смъртта му и за комитопулите — тази част без съмнение е по-късна добавка.555 По-нататък научаваме как през юни 967 г. Никифор протестирал пред българския двор, че е позволил на унгарските нашественици да преминат през България в Империята. Същевременно той пристигнал на границата (при Еркесията) и прегледал укрепленията на тракийските градове. Скоро след това русите нахлули в България — през август 968 г. (индикт XI) тук Скилица вмъква разказа си за мисията на Калокир, а на следващата година дошли отново.556

От друг извор (Liudprand, „Legatio“, p. 185) знаем обаче, че през юни 968 г. в Константинопол е имало български пратеници. Това трябва да е било след нашествието на русите, следователно вярна е по-скоро датата на „Нестор“, отколкото тази на Скилица. Несъмнено нашествието е продължило до септември 967 г. включително, т.е. индикт XI, и Скилица е объркал индиктите.