Ловът на „Червения октомври“
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловът на „Червения октомври“». Краткое содержание книги:
— Възможно ли е да са изстреляли ракети?
— Не, другарю капитан. Щяхме да ги засечем. Те заглушиха нашите издирвателни радари за тридесет секунди и ни облъчиха със собствените си издирвателни системи за двадесет. После всичко спря.
— Значи първо ни провокират, а сега се правят, че нищо не се е случило? — изръмжа капитанът. — Кога ще бъдат в обсега на нашите повърхност-въздух?
— Този и тези двата ще бъдат до четири минути в обсега ни, ако не променят курса си.
— Облъчете ги с нашите насочващи радари. Дайте на копелетата един урок.
Офицерът даде необходимите заповеди, като се чудеше кой кого учи. Шестстотин метра над тях летеше С-135, чиито компютъризирани електронни сензори записваха всички сигнали на съветския кръстосвач и ги разслояваха, за да могат да разберат как по-добре да ги заглушават. Това беше първият по-добър оглед на новата SA-N-8 ракетна система.
На борда на F-14 „Томкет“
Двете нули в кодовия номер, изписан на тялото на самолета, означаваха, че „Томкет“ е самолетът на командира на ескадрилата; черното асо пика на двете опашни плоскости обозначаваше ескадрилата — Четиридесет и първа бойна „Черните аса“. Пилотът беше капитан Роби Джексън, а неговата позивна беше „Пика едно“.
Джексън водеше формирование от два самолета, направляван от един Е-2С „Хоукай“ от „Кенеди“, умалена военноморска версия на военновъздушния АУАКС и близък събрат на ПСК, двумоторен самолет, чийто купол на радара го караше да изглежда като самолет, нападнат от НЛО. Времето беше лошо — нормалното потискащо време за Северния Атлантик през декември, но се очакваше да се подобри с придвижването им на запад. Джексън и пилотът на самолета пред него, младши лейтенант Бъд Санчес, летяха през почти плътни облаци и двата самолета бяха на малко по-голямо разстояние един от друг. При тази намалена видимост и двамата си спомниха, че всеки „Томкет“ има екипаж от двама души и струва над тридесет милиона долара.
Те правеха това, което „Томкет“ прави най-добре. Като изтребител-прехващач за всякакви метеорологични условия F-14 има презокеански обхват, максимална скорост два пъти по-голяма от скоростта на звука и радарна компютърна система за огневи контрол, която може автоматично да поддържа на прицел и да атакува с универсални ракети въздух-въздух „феникс“ шест отделни цели. Всеки изтребител сега носеше две такива ракети заедно с чифт AIM-9M „Сайдуиндър“ с топлинно насочване. Тяхната цел беше ескадрата от самолети Як-36 „Форджър“, гадните изтребители с вертикално излитане и кацане, които действаха от самолетоносача „Киев“. След като беше изтормозил разузнавателния „Сентри“ вчера, сега Иван беше решил да се приближи до „Кенеди“, като без съмнение получаваше данни от разузнавателен спътник. Съветските самолети бяха изникнали изведнъж, а „Кенеди“ щеше да влезе в полезрението им след петдесет мили. Вашингтон реши, че Иван става малко досадно неприятен от тази страна на океана. Адмирал Пейнтър беше получил разрешение да върне услугата по приятелски.
Джексън прецени, че двамата със Санчес ще се справят с това дори и противникът да ги превъзхожда по брой. Никой съветски самолет, най-малко пък „Форджър“, не може да се сравнява с един „Томкет“ — но не и когато аз летя на него, помисли си Джексън.
— Пика едно, целта е на твоите дванадесет часа и на твоята височина, разстояние в момента двадесет мили — докладва гласът на Зумер едно, „Хоукай“ на сто мили зад тях. Джексън не потвърди.
— Има ли нещо, Крис? — попита той своя офицер на радара, капитан II ранг Кристиансен.
— Случайно премигване, но нищо, което да може да се използва. — Те търсеха „Форджър“ само с пасивни системи, в случая в инфрачервения обхват.
Джексън обмисли дали да облъчи техните цели със своя радар за управление на огъня. Апаратурата за РЕП на „Форджър“ веднага би уловила това, предавайки на техните пилоти, че смъртната им присъда е написана, но все още не е подписана. — Ами „Киев“?
— Нищо, формированието „Киев“ е под пълен КОНЕМ.
— Прекрасно — каза Джексън. Той се досети, че предприетият от Стратегическото авиационно командване (САК) рейд към формированието „Киров“-„Николаев“ ги е научило да бъдат по-внимателни. Не всички знаеха, че бойните кораби често изобщо не използваха своите радарни системи, защитна мярка, наречена КОНЕМ — контрол на емисиите. Причината беше, че радарният лъч можеше да бъде усетен на разстояние няколко пъти по-голямо от това, от което той даваше обратен сигнал на своя предавател, и така даваше повече информация на врага, отколкото на своите оператори. — Мислиш ли, че тези приятели могат да се оправят и без помощ?