Ловът на „Червения октомври“
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловът на „Червения октомври“». Краткое содержание книги:
Долу все още беше тъмно. Нямаше признаци, че руснаците вече са забелязали нещо. Предполагаше се, че техните изтребители разчитаха изцяло на ВПП (визуални правила за полет), и пилотът си представи колко рисковано е кацането и излитането от самолетоносач в тъмното, още повече при лошо време.
— Капитане — каза по интеркома офицерът на електронните уреди, — получаваме вълни с обхват L и S. Те са точно там, където предполагахме.
— Прието. В обсега ли сме им?
— Да, но те вероятно си мислят, че сме самолет на „Пан Ам“. Още нямат готовност за стрелба, правят само рутинни въздушни проверки.
— Разстояние до целта?
— Сто и тридесет мили.
Почти беше време. Предвидено беше всички да стрелят по целта от около сто двадесет и пет мили в един и същи момент.
— Всичко готово ли е?
— Да, командире.
Пилотът се отпусна за минута, чакайки сигнала от другия край на линията.
СВЕТКАВИЦА, СВЕТКАВИЦА, СВЕТКАВИЦА. Сигналът идваше по цифровия радиоканал.
— Това е. Нека разберат, че сме тук — заповяда командирът на самолета.
— Прието. — Офицерът на електронните уреди махна прозрачното найлоново покритие от лостовите превключватели и циферблатите на заглушаващите системи. Първо включи системите. Това отне няколко секунди. Цялата електроника на В-52 беше старо поколение — от седемдесетте години. Иначе на самолетите от ескадрилата не биха летели току-що завършили студенти. Въпреки това машините бяха добри да се учиш на тях и лейтенантът се надяваше да се прехвърли на новите В-1В, които сега започваха да излизат от монтажната линия Рокуел в Калифорния. За изминалите десет минути апаратурата за радиоелектронно противодействие (РЕП) на носа и върховете на крилата на бомбардировача беше записвала сигналите на съветския радар, класифицирайки точните им честоти, честотата на повторение на импулсите, мощността и характеристиките на индивидуалния почерк на предавателите. Лейтенантът беше съвсем нов в тази игра. Той току-що беше завършил висшето електронно военно училище, пръв в класа си. Помисли какво да направи първо и след това от различните варианти, които помнеше, избра една вълна на заглушаване, но не най-добрата.
На борда на „Николаев“
На сто двадесет и пет мили, на кръстосвана „Николаев“, клас „Кара“, един мичман наблюдаваше някакви белези на радара, които явно бяха в кръг около тяхното формирование. Изведнъж екранът му се покри с двадесет ужасни петна, които лудо препускаха в различни посоки. Той вдигна тревога, поета секунда по-късно от колега оператор. Офицерът на вахта се забърза да погледне екрана.
Когато стигна до него, вълната на заглушаване се беше променила и шест линии като спици на колело се въртяха бавно около централна ос.
— Направете диаграма на стробиращите импулси — заповяда офицерът.
Сега вече на екрана имаше петна, линии и искри.
— Повече от един самолет, другарю. — Мичманът опитваше различни честоти.
— Опасност от нападение! — изкрещя друг мичман. Неговият РЕП приемник току-що беше предал сигналите на самолетни издирващи радарни устройства от типа, който се използва за захващане на цели за ракети въздух-повърхност.
На борда на В-52
— Целите са фиксирани — докладва офицерът на оръжейните системи. — Преминаваме в режим на автоматичен прицел върху първите три самолета.
— Прието — отвърна пилотът. — Задръж за още десет секунди.
— Десет секунди — потвърди офицерът. Изключваме… сега!
— Добре, спрете заглушаването.
— РЕП системите изключени.
На борда на „Николаев“
— Радарите за прехващане на ракети престанаха да дават данни — докладва офицерът на радарите на капитана на кръстосвана, който току-що беше слязъл от мостика. Около тях екипажът на „Николаев“ тичаше да заеме бойните си позиции. — Заглушаването също спря.
— Какво става? — попита капитанът. Изневиделица нещо беше заплашило неговия красив крайцер с нос като на клипер; а сега всичко е наред?
— Най-малко осем вражески самолета в кръг около нас. Капитанът гледаше екрана на радара с вече нормалните вълни с обхват S. Виждаха се множество точки, главно цивилни самолети. Полукръгът от останалите обаче явно беше от вражески.