Неизбежно правосъдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Неизбежно правосъдие». Краткое содержание книги:
— Би трябвало да сте съвсем сигурен за тези подробности — укори го Райтсън, — във ваш интерес е. А жени?
— Не, при нас не работят жени.
— Някой с азиатски произход?
— Никой.
— Хомосексуалисти?
— Съмнявам се… всъщност не съм се питал. Има ли значение?
— А коренни жители на страната?
— Не съм чувал в града и окръга да има значителен процент индианци.
Райтсън му намигна съзаклятнически.
— Ще ви вкараме в добра форма. Имате нужда най-малко от трима, дори петима нови инспектори.
Глицки рязко се изправи в креслото.
— Господин Райтсън, имаме нужда не от нови инспектори, а от сериозна подкрепа.
— Е, да, но подкрепа няма да получите, лейтенант. Би било добре да проявите повече сговорчивост…
— Всъщност, това не се ли отнася за цялото полицейско управление?…
— Ами да, поначало е така, но аз споделих идеята си с вашия шеф Ригби и той я одобри. — Райтсън очевидно се гордееше до пръсване с ролята си. — Вижте какво, полицията има нужда от пари и само по този начин ще ги получите. С малцинствените квоти — разбира се, не ги наричаме така — показваме, че вече всеки отдел, а не само управлението като цяло, се съобразява с реалностите.
— Но отдел „Убийства“ е… така да се каже, върха на пирамидата. Не можете просто да напъхате още хора в отдела и да ги направите инспектори, за да попълните някакви квоти…
Очите на Райтсън блестяха, бузите му се зачервиха.
— Лейтенант, в кой свят живеете? Тук е Сан Франциско. Точно така ще направим.
— Но…
— Лично вие би трябвало да сте особено доволен…
Глицки усещаше, че белегът на устните му е побелял от изпънатите му нерви. Лично той трябвало да е особено доволен… защото в очите на Райтсън беше чернокож. Не искаше да излива гнева си върху Райтсън. Не искаше да стига до свада. Не и тази сутрин. Не и с този тънък, чуплив лед, по който ходеше. Може би Райтсън е прав — изостанал е от живота и трябва охотно да смъкне стандартите за приемане на нови хора в отдела…
Но не успя да се възпре.
— В момента ще съм особено доволен да се издрайфам — каза Глицки.
Ето какво излезе от двете най-важни съобщения, които снощи остави по средата на бюрото си — спешното повикване от Ригби и двете покани от Грег Райтсън. Глицки размаха служебната си значка пред патрулна кола, щом излезе от Градската палата и си изпроси да го повозят до Съдебната.
Толкова Палати, а никъде не се чувства на мястото си.
Ригби му натърти, че вече не се занимава с Кевин Ший, но Глицки поразмисли и стигна до извода, че не е получил изрично указание да не контролира с какво се занимават неговите бойци. Дали Ригби съзнателно си пазеше задника, в случай, че Глицки тресне на масата нещо съвсем неочаквано? Това тълкуване на шефската заповед поне даваше на Ейб някакъв довод, ако се наложи да застане пред Градската комисия за полицията.
След десетина минути вече беше в отдела, а срещу него седеше не по-малко разяреният Карл Грифин, стига такова нещо да беше възможно. Отпред на ризата си инспекторът имаше лепкаво на вид червено петно. Или остатък от кифличка с конфитюр, или се бе одраскал, без да забележи.
— Та значи хванах за ушите Фийни — говореше за един от помощник-районните прокурори Тони Фийни, — снощи, преди да се прибера, измъкнах от него едно „да“ за съдебен имунитет на Девлин, стига да даде показания. И домъкнах тук всички точно в осем — Девлин, татко му, адвоката, а бе, цялата банда се събра, а Фийни влиза и ми изтърсва, че нямало да има никакво споразумение.
— Никакво ли?
Грифин подхвърли парче дъвка към устата си.
— Никакво. Точка и край. Алън Рестън провеждал нова политика. Стига вече споразумения със заподозрените. Питам го аз, а как ще имат свидетели, ако нищо не им предлагат насреща? А адвокатът на Колин Девлин ми се сопва що им губя времето, измъкват се най-спокойно и отиват да си закусят някъде.
Глицки се изпъна назад върху стола, притиснал пръсти към устните си.
— Какви показания щеше да даде Девлин?
— Ами, ти нали ни прати да търсим някои от участниците в тълпата…
— Не съм забравил, Карл. И Девлин си призна, че е бил там?
— Не само е бил там, ами е участник. Както ми разправяше вчера, гъмжилото го повлякло, не могъл да се измъкне и попаднал между Артър Уейд и онзи, който се опитвал да стигне до него.
— Значи каза, че някой искал да се добере до Уейд? Може би с намерение да среже въжето? Видял ли е човека? Например, да не е бил Кевин Ший?
Грифин завъртя глава.