Неизбежно правосъдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Неизбежно правосъдие». Краткое содержание книги:
Илейн излезе първа, последвана от майка си. По площада патрулираше пеша и конна полиция. Горе обикаляха два хеликоптера, достатъчно ниско, за да дразнят с шума си.
Лорета непреклонно отпъди глутницата репортери. Не беше време за коментари и изявления. Тя и нейната дъщеря бяха дошли тук, за да отдадат последна почит на двама мъченици. Лорета спомена, че журналистите биха запълнили по-уместно времето си, ако оставят микрофоните, влязат в църквата и се помолят за бъдещето на този град и на великата си страна. За нейно изумление, двама-трима наистина кимнаха, оставиха помощниците си да се занимават с апаратурата и тръгнаха след нея към катедралата.
Хванати под ръка, майка и дъщеря пресякоха бетонната площадка заедно с множеството. Във високата съвременна катедрала отекваха псалмите, изпълнявани от негърски хор — според Лорета, чудесно, подходящо хрумване. По лицето на Илейн се стичаха сълзи. Двата ковчега бяха поставени пред олтара, тя и Илейн отидоха там, коленичиха и сведоха глави в молитва.
Илейн се вмъкна в отделените с червен шнур редици, но Лорета остана още малко. Застана пред предните пейки и протегна ръка на Маргарет Лок, седнала заедно с четирите си деца, юноши със зашеметени, безизразни лица.
Вдовицата на Лок стана и двете жени се прегърнаха.
— Маргарет, ако мога да направя нещо за вас…
Мина от другата страна на централния проход и се поколеба за миг. Тук седяха десетина опечалени — предположи, че са родителите, братята и сестрите на Артър Уейд, заедно със семейството на вдовицата. Веднага позна коя е Карин Уейд. Привлекателната млада жена не позволяваше в поведението й да проличи нищо, освен стоманено самообладание. Гледаше право напред, до нея седяха току-що проходилите близначки. Лорета отиде при нея.
— Госпожо Уейд, искам само да ви кажа, че ужасно съжалявам за сполетялата ви трагедия. Знам, че това не е утеха за вас. Не и в такъв момент. Но ако имате нужда от нещо, ако смятате, че мога да ви бъда полезна…
Но изглежда, все пак имаше значение. Поне малко. С учудваща сила в гласа си, Карин Уейд й благодари, представи й близначките Бренда и Ашли, след това майката и бащата на Уейд, които стиснаха ръката й.
Лорета се озърна към дъщеря си, седнала сковано до Алън Рестън, вероятно влязъл преди малко. Пред тях, готов да понесе неприязънта на тълпата, беше кметът Конрад Ейкън със съпругата си. Длъжен беше да дойде, каза си Лорета, и му прави чест, че е тук.
На същия ред от другата страна се бяха настанили Филип Мохандас и двамата му телохранители.
Лорета още се чудеше какво да прави с последния призив на Мохандас към повече действия, с мирното му шествие на другия ден, със словесните му атаки срещу Арт Драйсдейл, с искането му да бъде освободен Джеръм Рийз. Но изтръгне ли веднъж от изпълнителната власт документите за „Хънтърс Пойнт“, тя ще си е осигурила политическата подкрепа за следващите избори и дори Мохандас да се изложи и да не оправдае доверието на обществото с управлението на този проект, грешката няма да е нейна. Ще е направила, каквото зависи от нея. Ще е предложила помощта си на неговите хора. Има приятели, които за разлика от Филип няма да се дърпат от дванайсет милиона долара годишно. И ще й бъдат значително по-благодарни.
Всъщност, в известен смисъл за нея беше облекчение да научи за последната приумица на Мохандас. Неговите немногочислени, но гласовити привърженици вероятно трудно се поддаваха на контрол. Явно бе си внушил, че може да я заобиколи и пак да сложи ръка на „Хънтърс Пойнт“ Е, добре… тя вече настани Алън Рестън на нужното място. В това беше смисълът на сделката. Филип Мохандас, ще не ще, ще проумее какво означава властта и току-виж се досети какви облаги би могъл да извлече за себе си и своите хора.
А засега нека си направи шествието. Нека още малко разбуни духовете, стига да задържи Кевин Ший в центъра на вниманието. Поне на пръв поглед, стратегията на Филип бе насочена точно към това. Значи и Лорета щеше да получи, каквото искаше, все в името на междурасовата хармония.
Разбира се, окажеше ли се, че Ший е неподходящ за символ на гнева, в какъвто го превърна тя, и ако този факт се разкриеше твърде скоро, всичко можеше да се обърне срещу нея. Бе толкова убедена във вината на Ший, изгради плановете си изцяло върху тази основа, но вече чуваше това-онова от Алън Рестън, от Илейн, даже от Ейб…
Значи тези неща просто не биваше да се разчуят, най-малко докато уреди всичко около „Хънтърс Пойнт“. Е, правдата може и да не възтържествува веднага. Пък и тя още не бе чула за убедително доказателство, че Кевин Ший е невинен. Нямаше спор, за нея беше по-добре той да се окаже виновен. Иначе и в най-добрия случай всички биха сметнали, че самата Лорета твърде прибързано е заела страна в случая. Какви неспокойни времена…