Измамата Прометей

Те знаят, че по цял свят имат още хиляди колеги, с които не се полага да се срещат. В края на краищата „Систематикс Ко“ има клонове и офиси по всички континенти, притежава контролни пакети акции в множество различни компании и холдинги, макар и техният брой и точни имена да си остават в сферата на догадките.

— Имам чувството, че тук не е като в Канзас — рече Тони Гупта, веселият главен технолог на „ИнфоМед“, на шефа си Адам Паркър, когато ги въведоха в приемната.

Паркър се усмихна ледено. Той ръководеше фирма за деветстотин милиона долара и все пак изпита известна боязън, когато влезе в прочутата сграда на още по-прочутата „Систематикс“. Въпреки всичко си бе поставил маската на железния бизнесмен непукист.

— Ти идвал ли си насам и преди? — попита той Гупта.

Паркър бе посивял едър мъжага, бивш маратонец с дълъг стаж, но травма на коляното го бе принудила да се откаже. Сега плуваше и гребеше и въпреки болките в коляното играеше тенис с такава стръв и хъс, че едвам задържаше партньори за повече от два-три мача. Още по рождение си бе невероятно борбен по характер и това му качество най-вече помогна да изгради и развие фирмата си, специализираща в медицинска информатика и съхраняване на данни. Но пък бе достатъчно реалист да знае кога е победен.

— Веднъж само — преди много години. Явих се на интервю тук — имаше вакантно място за софтуерен инженер, но се провалих на един от въпросите. Много шибан беше. А преди това ме накараха да подпиша три документа за запазване на фирмените тайни. Тези хора тук са фанатици на тема секретност — отвърна Гупта и опипа възела на вратовръзката си.

Не бе свикнал да носи връзки и май я бе завързал много стегнато, а случаят съвсем не бе обикновен. В „Систематикс Ко“ гледаха с лошо око на небрежно облечените, което пък бе модно след служителите от фирмите на новите икономически течения.

Паркър изпитваше някакви смътно неприятни предчувствия по повод предстоящия разговор и не бе скрил това усещане от Гупта, на когото имаше най-голямо доверие.

— Бордът няма да ми позволи да спра сделката — тихо рече Паркър на технолога. — Разбираш това, нали?

Гупта хвърли бърз поглед към придружителката им — стройна блондинка — и предупредително намигна на шефа си.

— Нека да чуем какво ще каже големият човек — отвърна той.

Няколко минути по-късно те вече седяха около огромна маса заедно с още дванайсет други мъже и жени. Намираха се на най-горния етаж в най-голямата сграда, а през прозорците се откриваше забележително красива гледка към околната природа. Тук бе самото сърце на привидно децентрализираната и разпиляна „Систематикс“. Повечето от присъстващите — директори на „ИнфоМед“ — се срещаха за пръв път с Грегсън Манинг — легендарния основател, председател и главен шеф на „Систематикс“, който обичайно странеше от обществото и медиите. Паркър обаче знаеше, че само през последната година Манинг е купил десетки по-малки компании и е платил за тях в кешови трансфери.